Роден през 1932 г. в с. Марча.

Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Работил е в "Народна култура", сп. "Съвременник", в. "Стършел".

Оглавявал е Алманаха за хумор и сатира "Апропо" и в. "Литературен форум".

Автор е на много книги, сред които "Бягащо дърво", "Огледало за обратно виждане", "Професия несъгласие". Автор е на книги за деца, стихотворни преводи и есеистика.

Съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Пръв председател на Хелзинки уоч. От септември 1989 година всяка седмица четеше по радио "Свободна Европа" свое есе на  обединяващата тема "Прощаване с тоталитаризма". В неговия дом се състояха пресконференциите на неформалите по време на Екофорума. През декември 1989 година, той пръв демонстративно напусна БКП, като “върна” членската си книжка в предаването на Кеворк Кеворкян -  "Всяка неделя". В онези дни това беше много впечатляващо.^/1/
 

От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в република Беларус, след което е писател на свободна практика.

През 2001 г. получава националната литературна награда "П. Р. Славейков" , присъдена му от Министерството на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши. А през 2002 г. получава орден "Стара планина" първа степен за изключителен принос към българската култура.

----------------------
1./ Петко Симеонов