Мария-Магдалена, по съпруг Сисова, наричана от близките си Маня, е родена през 1987 година, като трето дете в семейството на Ружена Топка и Евстатий Киряков Стефанов. Има двама по-големи братя и след нея се раждат още пет деца – три момчета и две момичета.

Като най-голямото момиче в семейството, тя е първа помощница на майка си в домакинството и в грижите за по-малките деца.

Баща ѝ Евстатий е роден в Цариград, като последно дете в семейството. Неговият баща, Киряк е от Панагюрище, пръв братовчед на майката на Райна Княгиня. Учил гимназия в Пловдив. Взел участие в борбите с търновския владика, същия, който изгорил библиотеката на българските царе. Тя била случайно открита при прокопаването на странична врата на църквата “Св. 40 мъченика”, през която трябвало да влиза в храма владиката, без да е в близост със “смрадливите” българи. През това време Киряк развивал успешна търговия, като снабдявал турската армия с кедрово масло от Сибир и с кожи. Престоят му в Панагюрище станал опасен, защото търновският владика умеел да се разправя със своите врагове. Наложило се да се пресели в Истанбул, където имал търговска кантора. Това станало към средата на 19 век. Там Киряк създал семейство, като се оженил за осиновената дъщеря на английския консул с гръцки и български произход - Анастасия, от която имал пет деца.

Трите дъщери на Киряк завършили женския отдел на Роберт Колеж. Единият му син умрял от туберкулоза като юноша. Последният му син Евстатий бил съвсем малко момче, когато семейството трябвало да се спасява в Александрия. Киряк бил предупреден от познат турчин, че се подготвя кървава разправа със семейството му и с него по донос от влиятелни гърци.

Спасявайки се, той трябвало да разпродаде всичко на голяма загуба. В Александрия започнал всичко от начало. Дъщерите му откриват училище, с което подпомагат семейството. Цялото семейство се завръща в България скоро след освобождението.

Като търговец в Цариград, Киряк подпомагал будни българчета да получат солидно образование в Роберт Колеж. Едно от тях, вече влиятелна личност в министерството на образованието, помогнал Евстатий да получи стипендия за Николаевската гимназия край Одеса.

Евстатий заминал за Русия със своята дойка, която била купена, когато се родил, от пазара за роби в Истанбул, защото майка му нямала кърма. Неговата дойка се чувствала като член на семейството и била получила свободата си, но не искала да се раздели с любимия си храненик. Скоро след пристигането им в Одеса тя се омъжила за един обущар.

Евстатий седял на един чин с Георги Кирков и между тях се изградила дружба за цял живот. В последния клас на гимназията той бил изключен за бунтарство, защото отказал да отиде на репетиция на хора, в който бил солист, тъй като се бил зачел в хубава книга. Когато му напомнили, че хорът се подготвя за посрещането на Царя, той отвърнал, че гласът му не е държавен и никой няма право да се разпорежда с него и не го интересува някаква си коронована глава. В резултат стипендията му била взета и той бил изхвърлен от гимназията. Спасила го неговата дойка. Тя го приютила, а той се подготвил старателно и се явил на матура като частен ученик и завършил блестящо.

След завръщането си в София той заминава за Прага, да учи в техническия университет за машинен инженер. На един студентски бал се запознава със сестрата на свой състудент и приятел, Ружена. Веднага поискал нейното тефтерче с програмата на танците и се разписал на всички танци. През целия бал били неразделни. Много скоро Ружена пожелала да изучава руски език. Разбира се, най-подходящ учител се явява завършилият в Русия гимназия Евстатий. Случайно той се издържал с уроци по руски и математика. Започнали уроците и Ружена бързо напредвала. В тетрадката си за домашна работа трябвало да напише няколко изречения, в които да използва руските падежи. Едно от тези изречения било обяснение в любов, която се оказала споделена.

След известно време внезапно влезлият по време на урок баща заварва любимата си дъщеря в прегръдките на нейния учител. Евстатий бил изгонен с думите: “Не си даваме нашата Руженка в дива Тантария.”

Тогава от тази “дива” страна пристига най-голямата сестра на Евстатий – Богдана. Облечена в последна парижка мода, тя пита родителите на Ружена на какъв език биха предпочели да разговарят, тъй като за съжаление не знае чешки, но може на английски, френски и немски. След няколкочасов разговор Ружена получава благословията на родителите си. Така до завършването на следването на съпруга си тя ги дарява с двама внука – Неделчо и Богдан. На гръцки Киряк означава Неделчо.

Младото семейство пристига в България, но за машинни инженери няма работа, а от учители има огромна нужда. Евстатий е назначен като главен учител и преподавател по математика във Видинската гимназия. Тук той организира и театрални представления, в които участва и младата му съпруга. Тя показва, че няма малки и големи роли и артистът е този, който прави ролята голяма. След нейния успех на сцената вече всички учителки се съгласявали да взимат участие.

Във Видин се ражда и Мария-Магдалена. Така се казвала любимата сестра на Ружена. Евстатий виждал, че трудно с учителската си заплата ще може да изхранва нарасналото си семейство. Съпругата му помагала с уроци по пиано. Заможните семейства държали техните дъщери да знаят да свирят. Все пак Видин е на пътя за Виена – по това време музикалната столица на Европа.

Отново семейството се връща в Прага. Евстатий за две години добива специалността водопроводи и канализация. Там се сдобива с още две деца – Павел и Православа. Завръща се в София, открива кантора и работи за благоустрояването на столицата и на други големи градове в страната. Семейството му нараства с всеки две-три години. През 1903 година се ражда Йосиф – кръсетн на бащата на Ружена. През 1905 година се появява Анастасия, която подновява името на майката на Евстатий. След три години се ражда и Борис.

През 1908 година в чешкия вестник “Народни листи” излиза дописка на чешки професор, прекосил България на връщане от Русия от Славянски конгрес. В тази дописка той изказва възхищението си от добрата уредба на страната и особено от девойчето, което го запознало със София – 11-годишната Мария-Магдалена, която го удивила с обширните си познания и голяма сериозност, неотговаряща на възрастта ѝ.

През 1910 година семейството е сполетяно от голямо нещастие – в един ден от скарлатина умират 15-годишният Богдан и 2-годишният Борис. Маня е сломена, защото малкият е бил най-любимото ѝ братче, за което се е грижела. От него даже на останала и снимка.

Мария-Магдалена учи в Софийската класическа гимназия. Показва отличен успех и обща култура. Във всичко, което прави, проявява старание и чувство за отговорност.

Със започването на Балканската война тя се записва в курсовете за медицински сестри и става операционна сестра в екипа на чешките хирурзи, пристигнали с Австрийската медицинска мисия. Брат ѝ Неделчо също се включва в мисията като санитар. Тук работи временно като санитар и чешкият журналист Владимир Сис. Между Маня и Владимир се развива чудесно приятелство, което с времето прераства в любов. Той и много от чешките хирурзи са чести гости в дома на Маня. майка ѝ е чудесна готвачка и затъжилите се за родината хирурзи се чувстват с нейните чешки гозби като у дома.

Владимир Сис заминава на фронта като военен кореспондент, Маня го изпраща на гарата. Влакът изсвирва и той, застанал на стъпалата на вагона, се провиква: “Влакът свири, за да ми напомни да ти кажа колко много те обичам!”

Войната преминава с победи и поражения. Младата медицинска сестра се сблъсква с много човешки трагедии. Самата тя се разболява от тиф и косата ѝ окапва. Имала е прекрасна коса, което личи от портрета й, рисуван от Мърквичка, преди да започне войната. Войните завършват трагично. Владимир Сис се завръща от фронта. Започва битка за българската кауза и срещу гръцката и сръбска клеветническа антибългарска пропаганда. Колкото повече препятствия и трудности възникват, толкова по-силна е привързаността и обичта на двамата млади. Над Владимир се правят покушения от българските врагове. Искат да спрат неговото перо, от което се боят. Веднъж бива тежка ранен, но навременното му отнасяне в лазарета на военното училище го спасява.

Маня започва да следва славянска филология в Софийския университет. Следването ѝ е прекъснато от Първата световна война. Отново цялото семейство се включва в помощ. Баща ѝ е на фронтовата линия като командващ сапьорска част, която строи защитни съоръжения, пътища и мостове. Маня и Неделчо са също там. По-малките братя и сестри посещават ранените в болниците. четат и пишат писмата до семействата им. Хранят по-тежко ранените. В това време Владимир Сис работи за бъдещата свобода на родината си. Обикаля правителствата на великите страни, среща се с някои държавни глави и проучва отношенията към исканията на чешкия народ, като изработва и карта със земите, заселени предимно от чехи, които би трябвало да влязат в бъдещата република. Той работи за тази кауза заедно с брат си Франтишек.

След обявяването на чешката независимост и изграждането на Чехословашката република, Маня и Владимир създават свой дом в Прага, който става средище на българската интелигенция. Няма български художник, поет или писател, посетил Прага, да не се отбие в техния дом на раздумка или да хапне вкусна българска манджа, или да потърси за нещо помощ. Може да споменем Кирил Христов, Елисавета Багряна, Дора Габе. Художниците Добринов, Никола Танев, Мърквичка след завръщане в родината си и много други...

През 1924 година ново нещастие сполетява семейството. Брат ѝ Неделчо води счетоводните работи на братовчед си, Борис Беров, който го кара да води двойно счетоводство, за измъкване от данъчни задължения. Поради фиансови затруднения на баща си, Борис го подпомага финансово, като предизвиква умишлен фалит на своята фирма, за да ограби кредиторите си. Една нощ той посещава Неделчо в дома му заедно с друг въоръжен човек и под заплахата на дулото на пистолета взима всички действителни счетоводни документи и го принуждава незабавно да напусне страната. Неделчо се появява в Прага при сестра си Маня и разказва всичко. Владимир Сис го съветва незабавно да се яви в полицията и да се предаде, като опише всичко, което е станало. Беров вече е вдигнал тревога, че братовчед му го е ограбил и изнесъл парите в чужбина. Следва кошмарно дело, което трае повече от година. Близки и роднини се отдръпват от семейството. В пресата се подема добре платена с милионите на Беров клеветническа кампания. Евстатий поема сам защитата на сина си, защото се съмнява в почтеността на адвокатите и успява по неоспорим начин да докаже неговата невинност. Синът му е оправдан и след повече от година престой в затвора е на свобода. Предлагат на Неделчо да постъпи на работа в полицията като инспектор по криминалните дела и той приема. След около две години го убиват на улицата. Това вече е последната горчива хапка в живота на неговия баща, който умира от рак на стомаха през 1929 година. Семейството остава изолирано от близки и роднини, но е особено единно и си помагат взаимно. Православа заминава за Прага, да следва живопис. Разбира се, живее при сестра си Маня. Тя е даровита художничка. Професорът ѝ Якуб Обровски ѝ обръща особено внимание, прераснало в страстна любов, довела до раждането на първото ѝ дете Богдан, носещ името на непорасналото ѝ братче. Връзката ѝ с Обровски не може да се узакони, въпреки че Богдан е неговото първо дете. В Чехия, която е католическа страна, разводите са забранени. След няколко години Православа дарява Якуб с дъщеря – Яна.

Маня е постоянна подкрепа и помощница на сестра си. Тя няма деца и поема голяма част от грижите за тях. Баща им Якуб остава баща за празник. Няма празник, в който той да не е с неузаконеното си семейство.

Владимир Сис води оживена кореспонденция с много хора от културния живот на България и Чехия. Маня е негова помощница и секретарка. Тя има добър стил и е отлична преводачка. Запознава чешката публика с много наши автори. Получава благодарствено писмо от Иван Вазов за отличния превод на негови стихове.

Маня понякога помества материали в “Народни листи”, свързани с България. Така един брой от този вестник от 1930 година е изцяло посветен на България, както и брой на българския вестник “Утро” – на Чехия. В този на “Народни листи” има материал на Маня за чешката учителка Богдана Ираскова, посветила живота си на българското образование. В българския брой са поместени материали от сестра ѝ Анастасия и брат ѝ Йосиф за Чехия.

През 1932 година, след сватбата на Анастасия, най-малката сестра на Маня, майка им се завръща в Прага и остава да живее в дома на Сис до края на живота си.

По време на немската окупация Маня отново е най-довереният сътрудник на Владимир Сис. Укрива успешно радиостанцията и оръжието му при многократните обиски на Гестапо в дома им. По време на Пражкото въстание оказва помощ на ранените на барикадите и превръща дома си в лазарет. След победата едва не загива, защото се опитала да спаси една немкиня от разгневената тълпа, която я линчувала само защото е немкиня.

На 3 януари 1949 година вечерта пристига новото Гестапо, сега вече филиал на КГБ, за да арестува Владимир Сис с обвинение за подготовка на преврат срещу Родината. Човекът, който е посветил целия си живот за изграждането ѝ, е обвинен в предателство.

Маня отново съобразява кои документи могат да бъдат използвани срещу него и ги пъха под завивките на леглото на болната си племенница, която изгаря от температура.

Следват колети с тайно пъхнати писма, писани върху оризова хартия с тънък молив и навити като тънки сламчици и пъхнати в печени кифлички или печено пиле, което се разрешаваше един път месечно. Години наред посещение на затвори, унижение и след всичко, чак след пълната му реабилитация, ѝ разрешават да прибере тленните му останки от гроба в двора на затвора и да ги погребе достойно във фамилния гроб над Маршов, там където е протекло детството му. През дългите години самота тя отглежда децата на своите племенници и след това и техните деца. Критична, грижовна, мислеща за всички и полусляпа, тя не чакаше отникъде помощ, а оказваше такава даже и без да ѝ се иска, защото знаеше нуждите на всеки, а никой не знаеше нейните нужди. Сама не успяла да роди деца, тя цял живот се грижеше за деца. Тя си отиде изпълнила своя обществен и човешки дълг и оставила дълбока следа в спомените на всички, които са я познавали.