Dimitar Nenkin

Не ми се пишат тъжни истории,но вчера видях една такава. Със майка и син...
Странна двойка,

Странна двойка,възрастна жена с бастунче и мъж на средна възраст с тояжка за слепци.всъщност майка и син.Дойдоха в офиса по работа.Заведох сина до чиновничката , а с бабката останахме да си приказваме.Лицето и силно набръчкано и изпито..Но очите,очите и не могат да се забравят-черни и много живи

- Той сина ми е сляп,като дете го удариха с железен лагер между очите и отсилния кръвоизлив ослепя.Има три висши образования,но не успя да се ожени-не го искат.И сега трудно си намира работа.

Аз се ококорих и взех да я слушам

-Баща ми се ожени за една жена 17 години по-млада от него,когато мама почина.Каза ми да не роптая и ми намериха мъж-чорбаджийски син.

Показа ми снимка ,негови и нейни.

-Ми ти си била много красива..и секси.

-Какво е това?-изгледа ме въпросително...

-А бе хубава!!.

-Аха.Ми и аз бях млада.Аз съм занаятчийка с образувание...Със сина си се гледаме Той не вижда ,аз го водя ,но куцам.Повдига ме на спирките ,щото не мога да се кача

Бабката въобще не изглеждаши обезнадеждена.Здрав характер..

-Имам дъщеря и двама внуци..Близнаци.

Тъкмо реши да продължи и ме извикаха да придружа сина и.:

-Тя мама много приказва..!!

-Нищо ,аз обичам да слушам истории.Пък и няма жена дето не приказва.

-Да усмихна се той-НЯМА!!

Придружих ги да спирката. Да странна двойка...,но жизнена!!