Път: : Кой кой е : С

Любомир Собаджиев

Роден на 18 юни 1944 г. в гр. Русе.
Завършва техникум по корабоплаване.
В периода до 10.11.1989 г. е осъждан два пъти за противодържавна дейност.
25.12.1988 г. - председател на основания Съюз за гражданска инициатива.
Ноември 1989 г. - председател на
Национално движение "Гражданска инициатива", което е сред основателите на СДС.

 Любомир Собаджиев почина на 28 юли 2002 г.


Делегацията на Движение "Гражданска инициатива" на Кръглата маса

/Собаджиев е в средата./

 

 

 

 

* Собаджиев беше интелигентен човек със свободолюбив дух. През 1989 година, още Живков беше на власт, той основа "Комитет 273", чрез който се обяви в защита на осъдените по политически причини, включително и на осъдените български турци по Възродителния процес.

Любо говореше с пламенно и умно слово по Свободна Европа и другите западни станции. В късната есен на 1989 прояви голяма активност за обединението на неформалите. Участва и в работата на Кръглата маса.

През последните години на своя живот той изстрада мъките на болния от множествена склероза. Беше прикован към инвалидна количка и продължаваше да се вълнува от проблемите на страната. Пишеше, даваше интервюта, следеше политическия живот.

Любомир Собаджиев е светла фигура от периода на Голямата промяна - рухването на комунизма и поемането по дългия път на демокрацията. /П. Симеонов/


На Кръглата маса. От ляво на дясно: седнали - Любомир Собаджиев, Георги Аврамов (Екогласност), Александър Йорданов (Радикалдемократическата партия), Елка Константинова (Радикалдемократическата партия); прави - Стойка Скумриева (технически служби на СДС), Любомир Иванов (Зелената партия, сега - председател на Атлантическия клуб), Евгени Михайлов (Екогласност, кинорежисьор).

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.)

СПРАВКА
за ЛЮБОМИР КИРИЛОВ СОБАДЖИЕВ

Любомир Кирилов Собаджиев е роден на 18.06.1944 г. в Русе, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, понастоящем не работи. Живее в гр. Русе.

Произхожда от работническо семейство. Баща му е признат за АБПФК. Майка му е психично болна.

След завършване на 7 клас напуска училище и започва да скита из различни градове на страната, където извършва кражби, за което е изпратен в ТВУ - Казичене.
На два пъти е осъждан за противодържавна дейност.

След излизането му от затвора през 1981 година Собаджиев търси съмишленици за изграждане на противодържавни групи. В убежденията си е анархист.

През 1989 година посети Белгия и ФРГ, където се свърза с представители на Българската вражеска емиграция, от които получи указания за работа.

След завръщането му в България основна насока в дейността му се явява обединението на всички неформални движения в "единен фронт", който да бъде алтернатива на обществено-политическата власт у нас.

По време на проведената в София Европейска екологическа среща, Собаджиев пристигна в Столицата, за да координира дейността си с лидери на различни неформални сдружения. Осъществи неколкократни срещи с Румяна Узунова и други представители на западни средства за масова информация, на които даде интервюта с клеветнически характер. По радио "Дойче веле" и "Свободна Европа" бяха излъчени поредица от негови материали за "репресивните мерки" на българските власти срещу членове на неформални групи.

Собаджиев поддържа тесни връзки със служители на американското посолство и установи контакти с представителите на "Хелзинки уоч".

Участвува във всички изяви организирани от неоформалните сдружения и ги оценява за голям успех на "демократичните сили" в НРБ.

Някои лидери на неформални групи смятат, че Собаджиев има необходимите данни да оглави евентуален обединен "Комитет", "Клуб" или "Дружество".

Същевременно основната част от тях не приемат невъздържаният му характер, склонността му към екстремизъм и анархистичните му убеждения.

София, 4.11.1989 г.