Любомир Кольовски - 2 януари 2015


Любомир Кольовски

Беше някаква късна есен или ранна зима, в средата на 80-те години на миналия век. (Как звучи само!). Пътувах в командировка за Созопол. С автобуса, междуградския. Тогава имаше един режим за посещение на граничните райони. Наричаше се с турецко-руския термин "Открит лист". Милицията регистрираше по тоя средновековен начин движението на гражданите, селяните и останалите хора от населението в зоните на гражданите. В открития лист се отбелязваше къде отиваш, при кого и с каква цел.
Та, пътувах си аз с междуградския мръсен и студен автобус. Беше препълнен. Хората отиваха на работа или се връщаха. Денят беше мрачен и сив, а морето все едно беше като направено от полуразстопено олово. Малко след Приморско, в зимната зона на открития лист, един милиционер спря автобуса. В летния сезон откритите листове важеха след Синеморец, а Резово беше почти недостъпно. Качи се вътре и започна да проверява документите на пътниците. Щателно, както го изисква милицейската терминология. Провираше се между хората и внимателно се взираше в лицата им и снимките в личните паспорти. След това проследяваше дали откритите листове съответстват на паспортните данни. Тъпа и скучна работа, но униформеният я вършеше съвестно и стриктно.
Бях обръгнал на тия процедури, когато пътувах по границата. И гледах през прозореца ленивите вълни на морето. Милицаят, малко преди да стигне до мен, се спря при едно момче, на двадесетина години. Момч
ето, вместо документи, подаде някакво мърляво картонче, с размерите на трамваен билет. Милиционерът го хвана за яката на ризата и му удари една глава. Момчето падна между хората, на пода на автобуса, а милицаят веднага го вдигна и продължи да го бие с шамари, юмруци и шутове. Свали го от рейса и продължи да го бие. На асфалта.
И аз, и хората безмълвно наблюдавахме тая жестока идиотщина. Шофьорът на автобуса не посмя да запали двигателя, докато не видя в огледалото за обратно виждане, че милицейската лада с включени сирени и фарове буквално не удари задната броня на общественото возило.
Разказах тая тъжна история на моя синковец днес. Той е на 32 години и нищо не знае за ония времена. Разказах му я, защото видях по една телевизия едно научнопопулярно филмче за падането на Берлинската стена. И как източните немци се прекосявали рисковата територия с калашниците на граничарите от ГДР-армията. С балони, самолети и пр. изобретения.
Момчето, което милиционерът преби, беше или поляк или източногерманец. Не знам какво е станало с него, след като автобусът потегли към Созопол.
Не ми се разправяше тая история точно днес, ама така стана.

  • Вие, Palmi RanchevSlava KostadinovaStoyan Tonchev и 66 други харесвате това.

  • 1 споделяне

  • Tita Strandjeva НАМЕКВАШ ЗА ГОСТИТЕ ОТ СИРИЯ И Т.Н. ПРИЯТНА ВЕЧЕР...!!!

    2 януари в 23:06 · Харесвам · 2

  • Любомир Кольовски Нищо не намеквам. Просто се сетих за тая мрачна работа.

    2 януари в 23:07 · Харесвам · 3

  • Боряна Делчева Аз живях в такава зона, спомням си нещата много добре. С моя приятелка веднъж решихме да отидем до Хасково, ей така на шопинг и разходка, с автобуса. Бяхме в 10-ти клас мисля, но забравихме да си вземем личните документи. На връщане, естествено, пострадахме лошо. Постът беше преди Любимец, свалиха ни и автобусът продължи без нас. Тогава нямаше мобилни телефони, нямаше как да се обадя на баща ми да дойде и да ни прибере. А беше вече надвечер, щяха да започнат да се притесняват родителите ни, да се питат защо още не сме се прибрали. Добре, че изкарахме късмет - както си стояхме до кабинката на милицаите и се чудехме какво да правим, до нас спря една жигула. Оказа се, че това е наша учителка, която се прибира от някъде със съпруга си. Видяла ни и го помолила да спре. Поговориха 2-3 минути с милицаите и ни забраха със себе си. Такива работи ставаха някога...

    2 януари в 23:09 · Вече не харесвам · 10

  • Любомир Кольовски Все пак, не бива да ги пребиват пред хората, Натали. В рейса имаше и деца.

    2 януари в 23:10 · Харесвам · 4

  • Любомир Кольовски Не си падам по пребианията. Че и мен са ме били. Милицаите.

    Вчера в 07:51 · Променено · Харесвам

  • Tita Strandjeva ИМА РАЗЛИКА ОТ МИЛИЦИЯ И ПОЛИЦИЯ НАЛИ ...???

    2 януари в 23:11 · Харесвам

  • Любомир Кольовски Аз не я забелязвам. Може и да има, г-жо Странджева. Имала си късмет, Натали.

    2 януари в 23:12 · Харесвам · 1

  • Slava Kostadinova много неща не биваше да стават,но ставаха. Горчивата истина,която мноооооого не искат да признаят е че фрапантните клишета с които се тръбеше за равенство,братство,свобода нямаха нищо общо с истината.

    2 януари в 23:13 · Вече не харесвам · 6

  • Любомир Кольовски Ех, Натали... Да не ти идва до главата!

    2 януари в 23:14 · Харесвам · 2

  • Любомир Кольовски Някой ден ще ти разкажа как ме драха в Четвърто районно в Пловдив, Натали. А бях на малко повече от 15 години. Карай... Лека нощ!

    2 януари в 23:16 · Харесвам · 2

  • Любомир Кольовски Глупости. Мен ме обработваха през 1970-72. Какъв Андропов! Ти тогава си била права под масата. Извинявай.

    2 януари в 23:18 · Харесвам · 1

  • Karolina Ivanova Любо..., ама как звучи "пред хората"..

    2 януари в 23:18 · Променено · Харесвам · 1

  • Tita Strandjeva ИМА В РАЗМЯНА НА БУКВИЧКИТЕ ЛУБО ...

    2 януари в 23:18 · Харесвам · 1

  • Jelio Jelev Веднъж ме спряха на Съветско-румънската граница и носех цял магазин с детски подарени играчки и се започна една, та направих изявление, че им подарявам играчките защото са ми подарък и е нямало как да не ги взема, та се засрамиха и продължих с магазина за БГ.

    2 януари в 23:18 · Харесвам · 1

  • Величка Николова Веднъж - отново някъде в средата на 80-те години на миналия век, тръгваме с родителите ми за Втора гранична зона - Белоградчишко. Баща ми като гражданин на Втора гранична зона си имаше печат в зеления паспорт за въпросната зона, но майка ми - уви не. Та беше си забравила открития лист в Мадан - смолянско и когато стигнахме поста преди село се наложи граничарите да ни проверят и тогава установихме, че открития лист е останал в Мадан. Колата ни беше току-що боядисана след ремонт и понеже майка ми не можеше да влезе в зоната, а да се връща на 500 км пеша - уви не става, баща ми обърна колата и през едни заобиколни пътища, обрасли с черен трън и шихки, одраска колата, но майка ми влезе нелегално в село и така до края на отпуската, но всеки път се притеснявахме, когато наближавахме поста при отбивката за с.Салаш, белоградчишко да не я проверят и спрат, тъй като колата ни бе със смолянски номер. такива ми ти работи!

    2 януари в 23:19 · Харесвам · 1

  • Любомир Кольовски Диверсантка си ти, др. Николова!

    2 януари в 23:20 · Харесвам · 1

  • Jelio Jelev Но бежанци не проникваха!  ... Та да се чудиш кое е по-добро, разграден двор или стриктен контрол.

    2 януари в 23:22 · Променено · Харесвам · 4

  • Величка Николова Все из шубраците съм шетала, как не са ме усетили.

    2 януари в 23:22 · Харесвам

  • Любомир Кольовски Бежанците бягаха наобратно, Желев. За шубраците - знам те, Николова.

    2 януари в 23:22 · Харесвам · 4

  • Величка Николова Никога няма да забравя това преминаване, заобикаляйки поста на граничарите.

    2 януари в 23:22 · Харесвам · 1

  • Karolina Ivanova ама да сте си седели в къщи, бе..

    2 януари в 23:23 · Харесвам · 1

  • Jelio Jelev Да пием за диверсантите и техните изедници, всички все пак са хора! Наздраве!

    2 януари в 23:24 · Харесвам · 2

  • Любомир Кольовски Срам ме е, Каролина. Наздраве, Желев. Не ми е весело.

    2 януари в 23:24 · Променено · Харесвам · 1

  • Jelio Jelev Не ти е весело защото не са те строявали съветски граничари.

    2 януари в 23:25 · Харесвам · 3

  • Величка Николова Е, аз не се оплаквам от "диверсантското" проникване на нашето семейство в село, просто е спомен, много мил и интересен - запомнящ се. А Офицерът, който тогава беше в района на поста беше също така интересен субект. Оказа се, че след това станахме приятели, един образ неземен - ЗКПЧ, с интересна прическа а`ла "Кеворкян", само че от зад напред и като духнеше вятър ставаше интересно.

    2 януари в 23:26 · Харесвам

  • Jelio Jelev Колкото ракия са ми изляли в мивката.

    2 януари в 23:27 · Харесвам · 1

  • Любомир Кольовски Хаха. Не позна. Строяваха ме в Одеса, 1986 г. И ми осветиха лентата на фотоапарата на пристанището Иличовск. Тогава Украйна беше съветска република, Желев. И пограничниките бяха с немски овчарки и калашници.

    2 януари в 23:27 · Харесвам · 4

  • Karolina Ivanova проникване е интересна дума, Величка..

    2 януари в 23:28 · Променено · Харесвам · 1

  • Jelio Jelev Зависи как ще погледнеш на тях. От една страна стриктни, педантични, от друга изроди.

    2 януари в 23:28 · Харесвам

  • Karolina Ivanova мъча се да разведря обстановката..

    2 януари в 23:28 · Харесвам · 2

  • Любомир Кольовски Разбрах, Каролина.

    2 януари в 23:29 · Харесвам · 2

  • Величка Николова Ами живо проникване си беше през един обрасъл черен път, че се и "прикривахме", движейки се бавно и из сенките.

    2 януари в 23:29 · Харесвам · 2

  • Karolina Ivanova

    2 януари в 23:29 · Харесвам · 2

  • Jelio Jelev Беше като военно положение по границата им и който от граничарите не се натяга го чакаше Авганистан.

    2 януари в 23:31 · Променено · Харесвам · 1

  • Jelio Jelev Как съмнителен, винаги съм ходил служебно и в група.

    2 януари в 23:32 · Харесвам · 1

  • Galya Hristova Някъде около 1984 или 1985 не помня точно годината,бях на море,нямаше мобилни тогава,но всяка вечер звънях на майка ми от дом.телефон на леля ми.Та майка ми разтревожена ме уведоми,че имам призовка да се явя в милицията....замислих се....какво ли пък съм направила??!! И от къде тая смелост в мен...та и казах...кажи им,че като се върна от море,тогава ще отида?! И така,като се върнах,отидох,спомням си....стая №7,така пишеш в призовката! Бях учудващо спокойна,та там ме уведомиха,че на работното си място слушам радио "Свободна Европа" и ако не престана,ще бъда изселена и пратена в трудов лагер.....!!! Не ме изпратиха,аз спрях да слушам това радио,ама на работата,иначе в къщи си го слушах?! После дойде така бленуваната демокрация....крещяхме като луди СДС....СДС.....божееее,как ни използваха всички.....после....НДСВ....после...ГЕРБ.....замислих се...какво всъщност се промени?! Сега пак те подслушват,следят ти интернета,убиват те директно на улицата??!! Какво се промени от преди 1989г.??!! Замислих се.....нищо кой знае какво....всичко си върви по старому,само,че с нови мутри или някакви стари,които промениха боята си!

    2 януари в 23:37 · Харесвам · 14

  • Galya Hristova Съжалявам много,че са изтрили филма в ЮТуба "Сезонът на канарчетата",който не го е гледал го препоръчвам!

    2 януари в 23:49 · Харесвам · 1

  • Evgeni Stantchev Абе Созопол не е ли преди Приморско? Ако идваш от Бургас.

    Вчера в 00:10 · Променено · Харесвам

  • Slava Kostadinova какво се промени ли? Ами "тогава" всичко се правеше скришом. Бяха маскирали истината в една засмяна щастлива лелка. И за това беше много по опасно. Просто никога не се знаеше от къде ще искочи мечката. А днес всичко е на "ачика" - няма вече маска. Всичко виждаш,цялата грозна голота на всекидневието. Страшното е че или си затваряме очите или страха от "по лошото" е твърде голям. 

    Вчера в 01:09 · Променено · Харесвам · 1

  • Цветан Емануилов Ех,Кольовски...и кaкво беше товa кaртонче? Оновa,подaденото нa милицaя  A по оновa време дори Жорж Гaнчев,този нaроден трибун, не смееше дa си купи пaрцел в Резово! Дa не говорим зa Хр.Стоичков.  Всъщност,що ли се вълнувaм от товa нa рождения си ден 

    Вчера в 02:45 · Харесвам

  • Gencho Petkov и какво значение има. Такъв е бил реда. 
    Пак е по- добре от днешната америчка версия, дето просто те застрелват. Ей така ....

    Вчера в 03:58 · Харесвам · 1

  • Славка Красимирова Ям си картофи,фасул и коприва на първо ниво и си вися,като паяк на върха,страхувайки се да не се събудя и да изпадна от ПИРАМИДАТА.

    Вчера в 07:50 · Харесвам

  • Надка Караджова Аз помня онова време...когато за да си нещо трябваше задължително да си партиен член и когато баща ми си хвърли партийния билет на всеобщо събрание....после много често бяхме посещавани ...с повод и без повод....и когато за да изляза на състезание в капиталистическа страна това,че не съм партиен член...ми създаваше проблеми...помня и това,че макар и с мизерна заплата на медицинска сестра издържах без проблем сина си и себе си и можех да отида 14 дена на почивка в някакво бумгало...на море....

    23 часа · Харесвам · 4

  • Надка Караджова Но помня и периода от великия преход до сега...25 години как мислите си издържах двете деца и как ги изучих...с робски денонощен труд...без нито един ден почивка....да не говорим...за почивка ..на море или където и да е....Инвестирах в образованието на децата си и не съжелявам за нищо...но забравих всичките тези години,Аз коя съм...не бях се поглеждала в огледалото....и сега виждам..това което и Вие виждате....едни опропастени надежди... Спрях да слушам,чета и гледам каквото и да било ....за това което се случва....но.всеки ден ме докосват и унищожават по някакъв начин....Ако е само до мен...майната му...но с целия народ така жестоко,безцеремонно да се ГАВРЯТ е Бога ми...минаха всякаква мярка...иде ми да хвана нещо и да......

    23 часа · Харесвам · 3

  • Фори Караджов Който копнее за открити листове и пълен контрол, моля да се премести в Северна Корея. Може и в Куба, ама там няма да изкарат още много...

    23 часа · Харесвам · 3

  • Светлина Маркова Ето, това е най-лошото от миналото, преди да настъпи настоящето. То се извършваше от държавата, а сега от мутренски структури,които се саморазправят с непослушните им Днес властта не го прави, но не реагира когато се случва и биячите си властват дори над държавата.

    23 часа · Харесвам

  • Desisslava Tcvetanova нямах ,,щастието,, да преживея ново време. Капитализмът ме посрещна, когато станах на 15 сет години. но като ви чета направо настръхвам....открити листове...бой без причина....,,Гражданин на втора гранична зона,, печати, застави....страшилище. Що слушаш ,,Свободна Европа,,?...

    23 часа · Променено · Харесвам · 2

  • Stiliyan Stefanov Частта с боя и сега си я има. Е, открити листи няма, но пък границата е разграден двор в обратна посока. И тогава е имало военни действия в "братските" мюсюлмански страни, но никой не идваше насам, да си прави ислямските клетки в Пазарджик. Имаше минуси, имаше и плюсове. Така и не уцелихме рецептата, а се люшкаме като махало.

    23 часа · Харесвам · 2

  • Надка Караджова Рецептата е в самите нас.....от нас зависи....Нов бардак със стари курви не се прави....така,че......

    23 часа · Харесвам · 2

  • Desisslava Tcvetanova рецептата е проста АК плюс камъни по правилните хора...

    23 часа · Харесвам · 2

  • Светльо Радославов Сега ще ви разкажа нещо много странно . Почти граничи със свръхестественото .
    та беше някъде или 1988 или 87-а, не помня, знам, че беше преди 1989-та .... . Та на вилата с братовчедите щуреехме по ливадите и си играехме на партизани . В почивката-естествено вицове. До нас се приближи, възрастен мъж... сега го определям на 45-55 годишен ..позаслуша се, на някои и друг виц, даже и се позасмя . После каза:
    "Знаете ли деца, това което е сега, скоро ще свърши . Америка и западния сват си имат програми.Според тях, краха на комунизма, поне за в България е предвиден за 1989-та."
    Каза това, стана и тръгна ......повече не го видях . После, след лятната ваканция, като се върнах в училище (Техникума Вл.Комаров) в час по руски, разказах тая история . Никои не ми повярва, даже си имах неприятности, че съм бил казал, че на бай ви Тошо му остава малко ... и изведнъж..БАААМ 1989-та .... някои си спомнил какво съм казал .... та 2 дена обяснявах в 6-то че нямам сестра ....но този човек, когато и да го срещна, ще го позная ... и тогава ще си имам доста дълъг разговор с него .

    22 часа · Вече не харесвам · 2

  • Светлина Маркова Светльо ,няма мистика има истина,за която някой извън нас работи Тя се случва и сега, но защо ли на нас не винаги и добре от нея като народ.?

    22 часа · Харесвам · 1

  • Светльо Радославов Ясно е че няма мистика.....но "другарите" са знаели какво идва и са се подготвили за смяната . Ясно е било, че не могат да спрат промяната, или поне не без цената на много животи и са предпочели те самите да се подготвят. Резултата го виждаме ....

    22 часа · Променено · Харесвам · 3

  • Stiliyan Stefanov Нищо странно. Попаднал си на "шахматист" като Бжежински, който вижда няколко хода напред 

    22 часа · Харесвам · 2

  • Надка Караджова Не започнем ли всички да гледаме в една посока...и да забравим за собствените си интереси....един ден България няма да я има....

    22 часа · Харесвам · 3

  • Светльо Радославов Доста ходове напред ....та когато за малко да изпуснат юздите на недоволството, спретнаха тиганената революция на "Хайде баби пиш" и Ф.Димитров си замина ..... после Боянските ливади на Желев .... и се питам как така умело задушиха подема, как цялата "революция" стана леко и неусетно и без кръв ....че и без присъди ..как деца и внуци на старите кукловоди, днес пак ни управляват....?

    22 часа · Харесвам · 8

  • Светлина Маркова Някой знае отговора, но ни не.

    22 часа · Харесвам