постепенно отшумява. Казано е: "Всяко чудо - за три дни!". И тази трагедия ще се забрави. Ще останат обаче, въпросителните. А те са много важни. Защото властта в българските и турските й измерения създаде прецедент. Или по-скоро възроди една практика от миналото - решаването на един политически или правен проблем се свежда до размяната на един човек срещу обещанието други хора да не предприемат някакви застрашаващи сигурността ни мерки.

Казано по-просто, въпросите са няколко:

1. Ултиматум ли е искането на Ердоган, че ако не екстрадираме турския бизнесмен, той ще отприщи вълната пришълци към нашите територии? 

Безспорно, това е ултиматум.

2. Създаде ли българската власт прецедент, който означава, че българска държавност няма?

Без съмнение, българската власт клекна пред ултиматума. И освен че отне правата на един човек (правото му да обжалва незаконното си задържане и отвеждане до турската граница), българската власт демонстативно показа на целия свят, че другата власт - съдебната (независима по конституция) на практика не съществува.

3. Опасен ли е следващият по ред прецедент - Ердоган да изнудва България със заплахата, че ако не изпълним следващите му искания (а те могат да бъдат безброй и най-различни по характер), отново ще извади заплахата, че ще отприщи вълната пришълци, бежанци, мигранти или каквито и да са там? 

Отговорът се съдържа във въпроса.

4. Авторитарно ли е управлението на Борисов? Защото решението да предаде Бююк на Турция е еднолично и не е съгласувано нито с президента, нито с министерския съвет, нито с парламента, нито със съдебната власт. Следователно, управлението на държавата е диктатура.

Зад тия въпроси надничат десетки въпроси, свързани с държавното ни устрйство и функциите на администрацията на всички нива. Повечето от тях са свързани със съдебната власт. Знайно е, че правото е един от фундаментите на цивилизацията. 

Защо се стигна до тук - всички знаем.