Вълко Червенков е български политик от Българската комунистическа партия. След смъртта на Васил Коларов той оглавява правителството и БКП. Отличава се с изключителната си жестокост спрямо инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи. След смъртта на Сталин Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си. Отстранен е от постовете си - през 1954 г. ...
- >> към пълния текст от Справочника на Омда
Антон Югов е министър на вътрешните работи в първото отечественофронтовско правителство (1944). В това си качество е един от преките виновници за масовите убийства през есента на същата година, а впоследствие и за разгрома на политическата опозиция...
Цола Нинчева Драгойчева е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години, прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове...
Трайчо Костов Джунев е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от водещите фигури в БКП и вицепремиер в няколко поредни правителства (1946-1949), той е осъден на смърт при чистка в партията след показен политически процес през 1949. ...
Георги Трайков Гировски е български политик. Той е дългогодишен министър на земеделието (1946-1950), лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1947-1975) и председател на Президиума на Народното събрание (1964-1971)...
Тодор Живков е български политик от годините на социализма. През 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния й секретар Вълко Червенков. Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков...
Никола Петков - от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в VI Велико народно събрание. Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 г. е снет депутатският му имунитет и още в сградата на Народното събрание е арестуван. На 5 август същата година започва режисиран съдебен процес срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 23 септември 1947 г., въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 г.
Twitter
Facebook
