ЛАЙПЦИГСКИЯТ ПРОЦЕС (21 септември - 23 декември 1933). Този нашумял в Света процес е срещу петима комунисти, обвинени лъжливо в подпалването на Райхстага (германския парламент). Това са българите Георги Димитров,  Благой Попов и Васил Танев,  немският комунист Ернст Торглер и холандският Ван дер Любе.

 Пожарът е инсцениран от висшите националсоциалистически кръгове. Хитлер търси претекст за разправа с противниците си в страната.

Това личи от съобщенията в правителствените вестници, че пожарът е бил сигнал за гражданска война, която щели да започнат комунистите. Следват забрани за напускане на Германия на парламентаристите от компартията, както и забрана на левия печат. Започва издирването на подпалвачите. Обещават се големи награди и накрая са заловени тримата българи. Бързо става известно, че те са свързани с Коминтерна и че Димитров е главният от тримата.

Георги Димитров   използва блестящо трибуната на съда за изобличаване на фашизма и за защита на своя народ и страна.

Процесът е наблюдаван от цял Свят.  Димитров впечатлява чуждите журналисти със сила, култура и патриотизъм. Побеждава в преките си диспути с призованите като свидетели нацистки лидери Гьоринг и Гьобелс. Става известен навсякъде. Комунистическите партии не стоят безучастно. В негова защита се организира световно протестно движение.  

Организиран е изпреварващ контрапроцес в Лондон. Германският съд е принуден да оправдае обвиняемите българи Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Немският комунист Ернст Торглер има двойствено поведение и доживява до старост. Ван дер Любе, петият обвиняем, е осъден на смърт и екзекутиран.

Българите заминават за Съветския съюз. Димитров става генерален секретар на Коминтерна, депутат във Върховния съвет на СССР (парламента), има ранг на член на Политбюро на ЦК на болшевишката партия и е в обкръжението на Сталин. Никога българин не е имал такъв достъп и влияние до държавен глава на Велика сила.

Как е използвал своето положение, е друг въпрос.

Благой Попов попада в Гулаг, където оцелява по чудо. Лекарят на лагера, където е въдворен, е чувал името му и го прави санитар в лечебницата. Попов се връща в България през 1954 година за пълно изумление на Червенков и другите членове на ръководството. Те са го мислели за умрял.

Той се връща инкогнито. Събрали лагерниците - бивши работници на Коминтерна в Крим, Хрушчов им разказал това-онова, извинил им се, раздали им паспорти и който искал да остава в СССР, оставал, на другите - билет, пътни и довиждане. Така той се озовава в София и отива в ЦК, на пропуска казва, че иска среща с Червенков и настоява за нея. Попов е още със съветски паспорт и охраната, след като се колебала известно време, звъннала в кабинета на Червенков. След малко от там се обаждат и питат кой Попов, какъв Попов... Той обяснява по телефона. На няколко пъти. Накрая по стълбите слиза сам Червенков - те с Попов са работили заедно в Коминтерна, застава срещу него и казва "наистина си ти!" (Това съм слушал от Попов в залата на ЦДНА, но е било през шейсетте години и може и да не съм много точен в подробностите.)

Тъй като за Лайпцигския процес по онова време много се говореше, докато се вземе решение какво да го правят, изпращат го в Берлин на дипломатическа работа с уговорката "да не вдига шум". На негово име беше кръстен заводът в Перник за стоманени профили.

Мемоарите му се разпространяваха по системата "самииздат", а по-късно бяха издадени и на Запад. Там има изумителни сцени.

Танев според едни сведения е умрял в лагер, а според други твърдения бил изпратен по време на войната нелегално в България, където е убит. Второто е малко вероятно, тъй като щеше да бъде използвано от пропагандата за допълнителна възхвала на "героите от Лайпциг"... А докато имаше ГДР, в Лайпциг имаше и музей за Георги Димитров и процеса...

Няма съмнение, че по време на Лайпцигския процес Георги Димитров се е държал мъжествено и затова е предизвикал световни симпатии.

--------------------------------------------------------------------------------
Източник: Енциклопедия България, София 1978, Кратка българска енциклопедия в пет тома, София 1969.