Един филм на ББС

ЛАГЕРИ – Лагери, където се въдворяват неудобни за властта лица, съществуват отпреди 9 септември 1944 година.  В тези години подобни лагери има в много страни по света.

Първият лагер след 9 септември е създаден в Зелендол по условията на примирието и по нареждане на Съюзната контролна комисия. Там са изолирани поданици на Германия и нейни воюващи сателити или българи, създали семейства с такива. Общият им брой е 239 души.

В началото на 1945 година са утвърдени два типа "трудово-възпитателни общежития": за криминални и за политически, които по първоначален замисъл е трябвало да бъдат разделени, но после се оказват едно и също.

За периода от 9 септември 1944 до края на 1945 година са въдворени 3938 политически и криминални. От тях  в началото на 1946 година са освободени 3306 души, в ТВО остават 532 човека. Към 2 септември 1949 година в Богданов дол има 1700 души, в Ножарево - 2000. В Белене те са 800, но на 15 октомври там стават 1097 души, сред които и гръцки политемигранти-комунисти, които са обявени за "титовисти". След 1950 година на практика остава да функционира ТВО в Белене. През 1951 година се определя, че в ТВО се изпращат такива, които не мога да бъдат съдени по обичайния ред.

В края на 1952 година в ТВО се намират 2348 въдворени, от които 204 криминални. В края на 1953 година практиката на изпращане в ТВО е прекратена и отново е възобновена в първите дни на ноември 1956 година (след Унгарското въстание). На 22 декември 1956 отново се открива ТВО Белене. Към 10 февруари 1957 година там има 1120 лица. От тях 247 са политически и 873 - криминални. От политическите - 89 са земеделци, 63 - "капиталистически, кулашки и антинародни елементи", 27 - лидери на Легиона, 26 - бивши царски офицери, 20 - михайловисти и цанковисти, 10 бивши полицаи. Те са прибрани не наказателно, а превантивно.

На 1 юни 1958 година в Белене има 2729 души, от които 262 политически, останалите са криминални. Сред тях има и осъдени от редовен съд.  От 27 юли до 2 август 1959 в САЩ се провежда "седмица на поробените народи от Източна Европа". От българска страна участва д-р Г.М. Димитров (Гемето). На 27 август 1959 година ТВО Белене е закрито. Всичките 276 политически и 981 криминални са освободени, а останалите криминални са предадени на съда.

По време на съществуване на ТВО Белене: 1949-1953 и 1956-1959 година, там са починали 154 лица. От тях 120 са политически, а 34 - криминални.

Незабавно обаче (вероятно през септември 1959 година) е взето решение за откриване на лагера в Ловеч - със замисъл за криминални. В първата група 35 лица имат между 10 и 30 присъди, 36 - от 5 до 10, 68 - до пет присъди. Задържани са и 27 проститутки и "морално разложени мъже". Повечето от преминалите през лагера в Ловеч са криминални и проститутки. Някои от тях имат десетки присъди. Други излежават в лагера присъда. Според архивите през ловешкия лагер преминават 1142 души, за 24 се знае, че са политически, 21 имат криминални и политически провинения, за 48 лица няма данни. Но сред останалите има хомосексуалисти и психично болни, които в повечето случаи са се озовали там по инициатива на близките им. По лични причини в лагера са попадали и хора...

Лагерът в Ловеч има филиал в село Скравена, през който преминават 133 жени, с изключение на една, останалите са въдворени за проституция.

На 5 април 1962 година лагерът в Ловеч е закрит, на 8 май е освободен последният въдворен без съд и присъда.

През лагерите (ТВО) от 1944 година до 8 май 1962 година са преминали 23 531 лица, от тях 14 647 са политически, 6 190 са криминални и за 2 694 няма данни.

Общият брой на лагерите (места, където се задържат или заселват лица без съд) през времето на тоталитаризма е 105[1].