Петко Тодоров Хинов

Живеем в свят, в който естественото, природното, нормалното, се превръща по един насилствено-изкуствен начин в "алтернатива" на "мейнстрийма" от мутантност и извратеност. Впрочем, неслучайно точно в нашето време чудовищността - във вид на анимация и нов тип героика - се налага като "стандарт", особено в приключенското кино. Най-символични в това отношение са филмите за мутанти-супергерои (X-Men, многозначително "бивши човеци"). Или "Хари Потър". Там християнското минало на човечеството присъства единствено като добре-омразна карикатура. А доброто, красивото, богосъздаденото, естественото, става все по-недвусмислено обвиняем "реквизит" на старомодността, която по нео-определение е "мракобесна", "средновековна", "антидемократична" и не знам какво още. Човечеството неусетно преминава чертата към едно ново "Светло бъдеще", в сравнение с което и световните войни, и тоталитарните системи от миналото ще ни се виждат като приятен сън.