Куршуми за стотици милиарди

1. ИЗМИСЛЕНА БЕДНОСТ: От малки ни учеха, че България е бедна откъм полезни изкопаеми, че точно като Япония е принудена да внася всичките й необходими суровини, че именно правенето на нещо от нищо ни осъждало на интеграция модел „СИВ” (обаче и развивало националния интелект) и пр.

Всичко това се оказа полуистина, т. е. цяла лъжа. Вярно, желязната ни руда бе третокачествена, въглищата ни – нискокалорични. Въпросното обстоятелство действително имаше някакво значение в периода на екстензивно икономическо развитие, когато стопанският „рейтинг” на държавите се измерваше с тоновете излята стомана и мегаватите произведена електроенергия.

Така или иначе днес ние сме клошарите на Европейския съюз, срещу чието нежелано крадливо нашествие вземат специални мерки нашите партньори. С основание впрочем. А фактът, че крадливото нашествие е етнически оцветено, не може да прикрие факта на всеобщата отечествена мизерия.

България всъщност е (за да сме по-точни – би трябвало да бъде, има условия да бъде) изключително богата държава с изключително богати граждани. Не Швейцария, а Катар (или Абу Даби, Дубай, какъвто емират си харесате!) на Балканите. Само да не бе управлявана – вече близо век – от престъпници, мошеници, грабители, некадърници, мафиоти, национални предатели, чието егоистично лично разбогатяване е цената на националната бедност.

2. ПРИВАТИЗАЦИОННА СХЕМА: Първата причина (не ги подреждам по значимост) за народната мизерия е извратената приватизация. Спомням си как формулирахме някога (образно, не научно) разликата между Гърция и България: Гърция е бедна държава с богати граждани, докато България е богата държава с бедни граждани. Изглеждаше лесно като решение – преобръщаме собствеността. Ами преобърнахме я. Държавните активи отидоха в частни джобове. Но не на милионите, които са градили и изстрадали въпросната собственост. Отидоха в джобовете на управляващата разноцветна (т. е. разнопартийна) камарила и нейните криминални авери. При това на десетократно по-ниска цена. Достоверни източници твърдят, че раздържавените масиви са стрували приблизително 30 милиарда лева, а са продадени или заграбени за 3 милиарда.

Как се е получил този факирски фокус? Схемата действа безпроблемно. Докарваш Кремиковци, Нефтохим, Балкан, ВМЗ Сопот, БДЖ (десетки, стотици, хиляди предприятия) до фалит; има си терк за това, специалистите го знаят. Купувачът придобива собственост за, примерно, 100 милиона евро, срещу 10 милиона, от които 5 (официалната цена на рухналото предприятие) в държавния бюджет, 5 - в ръцете на договорилия сделката комисионер (властващия мутрест олигарх). И вълкът сит, и агнето цяло, и затворът празен!

България, за разлика от задокеанския „патрон”, е страна на неограничените невъзможности. Ако смятате, че нещо е абсолютно невъзможно, време е да разберете, че от двете страни на Балкана невъзможното си е абсолютно възможно. Няма фалирало нефтопреработващо предприятие по света. Тук има. Няма фалирал военен завод по света. Тук има. Властниците приватизираха, не за да сложат икономиката на релсите на пазарната конкуренция, а за да смучат незаконни печалби. Хората не получиха нищо от онова, което по всички закони на земното и Божието царство им принадлежеше.

3. КОНЦЕСИОННИ ДОГОВОРИ: На въглища и желязна руда може и да не сме я докарали, обаче разполагаме с невероятни залежи злато, сребро, уран, мед, олово, цинк, лантан (използван във всички области на съвременната електронна промишленост), редки метали от почти цялата Менделеева таблица. Под краката ни лежат, примерно, 20 000 тона злато на стойност 1 трилион и 100 милиарда долара. И какво от това! Находището в Челопеч е дадено на концесия на канадска фирма, която е регистрирала през 2010 г. печалба от 1 милиард и 154 милиона лева, а е платила на България 6 милиона (0.16 на сто!). Колко ли милиона е приджобил мръсникът, подписал този договор!

Едва ли са били безкористни „феновете” на „Шеврон” и шистовото харакири. Едва ли са чели (доколкото на английски знаят само „конграчулейшън”) и онази част от доклада на един от създателите на технологията за извличане на шистов газ, която свидетелства за последствията (оставяйки настрана земетресенията и пропадането на земните пластове): „Chemicals are added to the water to facilitate the underground fracturing process that releases natural gas. Fracturing fluid is primarily water and approximately 0.5% chemical additives (friction reducer, agents countering rust, agents killing microorganism). Since (depending on the size of the area) millions of liters of water are used, this means that hundreds of thousands liters of chemicals are often injected into the soil.Only about 50% to 70% of the resulting volume of contaminated water is recovered and stored in above-ground ponds to await removal by tanker. The remaining "produced water" is left in the earth where it can lead to contamination of groundwater aquifers, though the industry deems this "highly unlikely".

Повод за оптимизъм в тази област дават предположенията на учените от Института по океанология към БАН, че Черно море крие огромни залежи от метан. В българската акватория са едни от най-богатите находища на газохидрати, от които може да се добива природен газ. Запасите биха стигнали на страната за следващите 400 години при сегашното потребление. Не бива обаче да даваме воля на въображението си! Родните далавераджии не спят. Ще джиросат находището на концесия на някоя чужда компания, която очевидно ще подхранва с мизерни подаяния не държавата, а частни банкови сметки.

4. ЯДРЕНА КОРУПЦИЯ: Блоковете ІІІ и ІV на АЕЦ „Козлодуй” отговарят на световните стандарти след модернизация в размер на 450 милиона лева. Те са проверени досега от 12 комисии и в нито един доклад няма констатации за затварянето им. Спрени са без официално решение на Европейската комисия - доказано с Определение № 191373 от 9 юли 2002 на Европейския съд в Люксембург. Блоковете са консервирани, в отлично състояние, имат живот още 30-35 години, като за това време ще изработят 25 милиарда лева БВП (и ще намалят цената на тока в България с поне 20 на сто).

Блюдолизническата (и финансово изгодна за блюдолизниците) „заслуга” за фактическото ликвидиране на българската ядрена енергетика е на правителствата на Костов, Сакскобургготски и Станишев, на Надежда Нейнски, подписала на 29 ноември 1999, заедно с безотговорния висш бюрократ Гюнтер Ферхойген, протокол без реални правни последици, и на мадам „Yes” Кунева.

5. ПРИРОДНИ И КУЛТУРНИ „БОНУСИ”:

Надземните водоизточници са ни кът (не случайно поддържаме водния баланс с помощта на няколко хиляди язовира). По подземни водоизточници сме на трето място в Европа. Натуралната питейна вода е само малка част от природните „бонуси”, неефективно експлоатирани, неизгодно концесионирани или напълно пренебрегвани от безхаберните български властници.

Нищо друго - само безценната минерална вода („течното злато” на ХХІ век), уникалните лековити билки (да включим и най-силния „пазител” на имунната система – черния бъз), най-качественият пчелен мед (50 на сто от пчелните семейства в България вече са унищожени), както и „обитаващият” единствено нашите земи Лактобацилус Булгарикус стигат да бъдем модерна просперираща държава с богати свободни граждани.

Да не говорим за туристическата индустрия (с изключително благоприятните климатични условия, географското многообразие, четири-сезонните услуги, липсата на фатално опасни за хората животински и растителни видове и т. н.); за възможния пазарен пробив с еко- и био-продукция на традиционното селско стопанство; за невероятната културна атрактивност на откритите и още неоткритите археологически артефакти (като единствената държава в света, лежаща върху запазените останки от шест цивилизации).

Обаче да ги нямаше политиците!

6. ВЛАСТОВА ЕКОЛОГИЯ: Българинът не е некадърен, не е мързелив; той просто е жертва на международния спекулативен и лихварски капитал.

Истината е, че десетилетия наред ограбват националното ни богатство, ограбват труда и енергията ни. Всяка година около 20 милиарда лева напускат страната, за да пълнят сметките на шепа международни бандити, притежаващи енергоразпределителната ни мрежа, банките и застрахователните ни дружества, с подарени (поради престъпно неизгодните договори) концесии за добив на злато, други редки метали, в сферата на водоснабдяването и какво ли още не. Точно под техния натиск са унищожени селското ни стопанство, химическите заводи, военните заводи, електрониката, българската гражданска авиация, всичко.

За своето перманентно национално предателство управляващите са кътали спастрени сребърници. Не 30, разбира се. И не в кожена кесия. Само през последните 20 години, според непотвърдени (за съжаление, подобна информация е в повечето случаи дълбоко засекретена) данни, повече от 15 милиарда лева са укрити в офшорни сметки (главно в Швейцария). На фона на поразяващата бедност изпъква още по-силно техният бляскав жизнен стандарт – с мутренските дворци, лъскавите лимузини, марковите тоалети, скъпите бижута.

Какво да правим с трайно криминализираните високи етажи на властта? В Китай корумпираните властници ги изправят до стената и ги разстрелват. Цената на куршума впрочем бива удържана от сметките на семейството. Държавата не е длъжна да плаща дори куршума, предназначен за тези престъпници.

Странична асоциация? С дъх на неосъществима „мечта” може би? Не бива, разбира се, да ги екзекутираме. Грешно е дори да си го помислим. Пък и нали вече отменихме смъртното наказание. Не е цивилизовано.

А и стойността на нашите куршуми би била стотици милиарди.

Но се питам: какво ли наказание ще да е достатъчно цивилизовано за плеядата самозабравили се български властници, осъдили народа си на мизерия поради изконна алчност или генетично малоумие!

 

Юни 2013