КУРБАН. СВЕТЦИ И ОБРОЦИ

Принасянето на курбан е много стар обичай при българите, който носи езически елементи. Курбанът е дар, предназначен не за човек, а за свръхестествени субекти - християнски светци, Богородица, Бог; в по-ранни времена - на водата, огъня, демони и др. С поднасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили.

При нас, българите курбанът обикновено е кръвна жертва, макар че тя може да бъде и плод, мед, растение, мляко, яйца и др.

Коленето на курбан най-често е календарно определено и се прави на големи християнски празници. Курбанът има важната задача да омилостиви и затова има определени условия, на които трябва да отговаря избраното за жертва животно. То може да бъде от кръга на домашните животни и птици (крава, вол, теле, бик, овца, овен, агне, петел, кокошка, пиле; свиня - само на Коледа) или риба (обикновено с люспи). Забранени за курбан, понеже се смятат за нечисти, са конят, магарето, козата и непосочените домашни птици. Дивечът също не може да бъде курбан. Най-добре е животното да се приготви цяло (на чеверме, пълнено, печено на фурна). На късове се готвят само големите животни.

Яденето на курбана е колективно. В миналото на курбан е било канено цялото село и събитието се е празнувало на някоя поляна в селското землище. Днес това обикновено става в дома на даващия курбан.

Празниците, на които се прави курбан, са сред най-честваните от нашия народ - Гергьовден, Петровден, Константин и Елена, Илинден, Никулден, Кръстовден, Св. Врач, Голяма Богородица, Димитровден. На Малка Богородица се прави курбан за здраве на деца, а на Петковден - за освещаване на нов дом. Затова народът нарича даването на курбан светец.

Когато се почита покровителят на семейството или рода, курбанът е в негова чест.

Ако празнува еснафска занаятчийска организация, курбанът се дава в чест на нейния покровител.

Благочестив обичай е ако човек е преживял голямо премеждие в живота си, на този ден да прави курбан в знак на благодарност към силата, която го е спасила.

Общите елементи при всички поводи за даване на курбан са следните:

• освещаване на курбана от свещеник,
• запалването на свещ в деня на курбана в църква,
• обредната трапеза, която включва жертвеното животно, хляб, жито, вино, свещите и талисманът, с които се прекадява трапезата, участието на най-близките по родова линия в обряда, произнасянето на благословии за здраве и добро.

Личната служба (курбанът) се свързва с желана помощ, необходима след прекарване на тежка болест или премеждие. Човек сам определя своя личен патрон - светец. Той може да бъде избран според житието му, според празник, близък по време с премеждието, да бъде патрон на близка църква или манастир.

Личната служба се празнува ежегодно, не прекъсва и не престава със смъртта на човека. При нея обикновено се обрича по-малко животно.

Светец се празнува от целите родове. За този празник всички къщи се готвят много старателно, за да отдадат колкото може по-голяма чест на покровителя си. От определеното за курбан животно се готвят цели казани чорба или яхния, а в гозбите се слага ориз, зеле или картофи. Вари се и боб или грах. Изпичат се обредни хлябове с шарки, които са два вида - боговица и светец. Специално за деня се приготвя и варено жито, което после се смесва с мед, захар и скълцани орехи. Житото, сервирано в голяма чиния, се шари с гроздови зърна или парченца плодове. Трапезата, на която са сервирани всички обредни ястия, непременно се кади от свещеник, но може и от най-стария в рода.

Срещу празника се слага трапеза - вечерница, на която присъстват само най-близки роднини. За самия ден гостите може да са специално поканени - калесани. На празника трапезата не се вдига през целия ден, само се сменят гостите.

Народното схващане е, че светецът, като си отиде, в къщата остава патерицата му. В нейна чест се слага трапеза и на следващия ден, но много по-скромна. Тя не се кади и на нея се слагат гозбите, останали от предишния ден.

Подобен на курбана по формата си на честване е оброкът. В него обикновено участват хората от една махала или един род - както е било в миналото. Махалата е определила по някакъв повод, след някакво събитие или просто по избор светец за покровител на къщите с хората и животните, на нивите, лозята и градините. На този светец е обречена определена местност, посадено е дърво, побит е камък (кръст) и всяка година в деня на светеца се урежда курбан - тържество, наречено оброк (подкръс, запис). Това се прави, за да пази светията нивите, ливадите, лозята, градините от бедствия - градушки, пожари, наводнения, гръм и др. Някъде на мястото на оброка се изграждат параклиси.

Оброк без курбан не може. Коли се голямо животно - теле, овен. Курбанът е общ - събират се пари, купува се животното и се сготвя. То се коли на самото място. Трапезата се слага направо на земята, покрита само с месали. Някъде на оброците присъстват само мъжете, другаде пък - само жените. Общата трапеза се кади три пъти от свещеник или от най-стария присъстващ. Чете се молитва и се ръсят със светена вода мястото, дървото и присъстващите. След това всички сядат на трапезата, а накрая останалата гозба се поделя между участниците за вкъщи.

Оброкът - мястото и светецът не се променят, освен в случаи, когато някакво голямо събитие го е наложило - например светецът е допуснал градушки няколко години подред.

Оброци се правят само пролетно и лятно време.

----------------------

"Празници и обреди на българина" (3-то преработено и допълн. изд.), Изд. "Парнас", 2003 г.