ВЪЗДИГАНЕ НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ. КРЪСТОВДЕН - 14 септември

В древността, преди Христовото разпятие, кръстът се е смятал за знак на безчестието и позора. На него окачвали и бесели най-големите престъпници. След смъртта на Иисус Христос, той се превръща в олицетворение на жертвената любов, на победа над злото. Превръща се в символ на вярата и боголюбието, става свещена утвар. Разпънат на него Спасителят с кръвта си го осветил. Затова и датата 14 септември е определена за ден в памет на Христовите страдания и в чест на Въздигането на животворящия кръст Господен.

Според преданието по време на царуването на император Константин станали важни събития, които утвърдили християнството. Константин бил син на цезар Констанций Хлор, който владеел Галия. Майка му Елена била от неизвестен род, но затова пък благочестива християнка. След смъртта на баща си Константин заел престола и започнал да управлява с кротост и мъдрост. По това време римската империя се разпадала. Италия се владеела от цезар Максенций, който бил зъл и користолюбив. Върл противник на християните, той ги подлагал на небивали гонения. Затова народът се обърнал за помощ към Константин. Императорът събрал войска и тръгнал в поход. Когато наближавал Рим, един ден по пладне, видял на небето кръст от звезди и надпис „с това ще победиш". Същата нощ му се явил и Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст. Да изобрази същия знак на щитовете, мечовете и шлемовете на своите войници. Константин така и направил. Под спасителния символ, макар войската му да била малочислена, в голямата битка, станала през 312 година, той победил Максенций, чийто бойци били трикратно повече и триумфално влязъл в Рим. Без да бъде християнин, император Константин признал, че тази победа му била дадена от Господа.

Видението на кръста се повторило още два пъти, което станало причина той да приеме християнската вяра.
Възрадвана от тази постъпка на сина си, майка му Елена пожелала да отиде в Палестина и види местата, където живял Спасителя. От всичко най-много искала да намери кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. След дълги издирвания, в земята били намерени три кръста. Но, за да разберат кой е на Божия син, по предложение на йерусалимския патриарх Макарий, последователно ги допрели до неизлечимо болна жена. Единият от трите донесъл изцерение на умиращата и така се разбрало кой е живототворящия. Това станало в 326 година пред очите на множество народ. Сред него имало и езичници, които видели чудото, повярвали в Христос и приели светото кръщение.

Четири пъти в годината Православната църква чества светия Господен кръст:

• на Третата неделя от Великите пости, наричана Кръстопоклонна;
• на Велики петък, който предхожда Възкресение Господне
• на 1 август - Изнасяне честното дърво на животворящия кръст Господен;
• на 14 септември - въздигане на Христовия кръст.

На този ден според каноните на църквата се спазва строг пост.

Датата 14 септември, колкото и да се свързва с честването на животворящия кръст Господен, толкова според народния календар си остава един от най- жизнерадостните селски празници. В противовес на църковния канон, който изисквал строги пости, народът ни обратно, правел е събори, панаири, курбани. Според стародавното вярване празникът се нарича Кръстовден, защото по това време на годината „денят се кръстосвал с нощта". В повечето райони по тия дни започвал и гроздоберът. Жените в градините пък „кръстосвали", „загърляли", т.е. заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си, защото от тая дата водата в реките, езерата, ручеите започвала да изстудява и можело растенията да се „пресекат". Случвало се оттук нататък да паднат и първите слани.

По традиция на Кръстовден свещеникът обикалял къщите и четял за здраве, поръсвал със светена вода.

На Кръстовден според традицията, селища, които не си били нарекли събор, празнували родово, фамилиите се събирали на тържествена вечеря. Било задължително на трапезата да има сварени само в подсолена вода късове овнешко, печено „хвъркато", баница, печена или варена тиква.

Обичай било да се честват чакръкчиите - т.е. ония народни лечители, които умеели да наместват изкълчени и навехнати крайници или счупени кости. Оздравелите ги посещавали и в знак на благодарност за възвърнатото здраве им носели погача, ярка, мед, китка чемшир, завързана със син конец, наниз червени чушки. Давали им и сребърна пара. Чакръкчията от своя страна слагал на двора трапеза и канел всеки, който минел край къщата му, да влезе, да пийне и хапне и да споменува с добро Божията милост, проявила се чрез умението на лечителя да дарява на болни изцеление.

-----------------------------------------------------------------------------------

"Православни традиции и български стародавни вярвания" - Вера Грозева, 1994 г.

* * *

Вижте още на страниците на Омда:

• Кръстова гора - пътуване към Бога