Milena Fuchedjieva

живея по този начин
- откакто съм се върнала в бг, до вчера, бях с интернет с жица. от вчера имам wifi. не питайте защо, но има частично логична причина, която трябваше да си я припомням от време на време
- дисплеят на телефона ми е счупен вече от поне 2 години. нито съм го поправила, нито го сменям, така си ходя, със счупен телефон. не питайте защо
- картините ми седяха на земята до преди година. много дълго време повече ми харесваха облегнати на стената, а и предпочитах празни бели стени, но най-вече ми дожаля за художниците
- диванът ми от z gallery в ел ей е напълно осъзнато оставен да бъде разпердушинен от ноктите на панчо. ако питате защо - защото го обичам повече от дивана
- не развалих елхата от миналата коледа и тук всеки ден от годината е коледа, дори и в най-горещо лято. пак по сантиментални причини
- не съм продала един (красив и античен) шкаф в хола, въпреки, че не ми е нито любим, нито в стила ми, само защото панчо е намерил дупка отдолу през която стига до средното чекмедже, което е празно, и това е неговото "безопасно място". чекмеджетата отдолу и отгоре също са празни за да нямам причина да го отварям за щяло и нещяло. централната част на шкафа има една единствена функция - в нея панчо да се чувства добре
- вярвам в чудеса и в силата на молитвата
- ангели има, просто не са нито хора, нито хора с криле
- един дявол няма, има много дяволи, и понякога обичам да си играя с тях важното е да имаш много бързи ум и крака след като си ги дръпнал за опашките
- не знам защо пиша този статус. може би, защото се радвам на wifi-я
- хубав ден, колкото и да сте луди