Косьо, една от характерните черти на червената буржуазия

Gratzian Kolev

Косьо, една от характерните черти на червената буржуазия и нейните деривати е липсата на онова чувство което баба ми наричаше БЛАГОРОДСТВО. Ако проследиш биографиите на тези величия ще забележиш една "червена нишка" характерна за почти всички - РОДЕНИ СА НА СЕЛО. 
Роденият на село индивид, за разлика от градското чедо е с едни гърди напред в сектора АМБИЦИОЗНОСТ. 
Всичко онова, което гражданчето има послано на килимче само благодарение на месторождение, околна среда, улична просвета и интонационна среда селянчето трябва да навакса на много бързи обороти. Именно поради факта, че гражданчето в първите няколо години от живота си му е повело с няколко обиколки настървява селското чадо да активизира всяка своя фибра, да мобилизира всичките въртящи се в мозъка си йони и да приложи всичките си селски хватки само и само да го надмине. Гражданчето лениво се отдава на хедонизъм и тъй като то не е запознато с мириса на обор и копнежа за измъкване от онова скучно аграрно битие наблюдава изфучаващия пред него селяндур, който с две ръце се хваща на кормилото и продължава борбата със себеподобните си високо излетяли колеги по съдба. 
Забележи биографиите на повечето настоящи политически, медийни, спортни и културни величини и ще откриеш, че са от гореописаната порода. Попивали култура ан-пасан, полуфабрикатно усвоили маниери и обноски блъскат нашите с лакти и сега ги виждаш там горе я като президенти и президентши, а като телевизионни светила, я като майстори на спорта,я като редактори и издатели, а като някакви други фактори в институции подсигуряващи престиж, докато ние-копелетата като кибици кротко ги наблюдаваме и обсъждаме от страни. ;-)