КОМУНИСТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ – Организирана и ръководена от комунистическата партия многоцелева дейност за формиране на всестранно развита личност. Това означаваше работа за усвояване на научен, т.е. марксистко-ленински мироглед, за висока атеистична култура, за постигане на комунистическа съзнателност, за превръщането на комунистическия морал в регулатор на всекидневния живот, за изграждане на висок естетически вкус, за пълноценно физическо развитие, за израстването на човека в непримирим противник на буржоазната идеология, буржоазното влияние и упадъчните произведения на буржоазното изкуство.
С комунистическото възпитание бяха ангажирани партията, организациите, просветата, медиите, милицията. Това беше “проблем”, по който се провеждаха конференции, симпозиуми. Пишеха се книги. Издаваха се списания. Създаваха се “специалисти” по комунистическо възпитание, четяха се лекции по тази “специалност”.
Цялата тази практика не се съобразяваше с реалната природа на човека и се опитваше да подтиска, вместо да възпитава вроденото в човека – нагон, егоизъм, властолюбие, алчност, агресивност. Това се вършеше успоредно с разрушаването на традиционната народна култура, чийто вековен опит беше ориентиран точно в пренебрегваната посока.
Десетилетното комунистическо възпитание, информационната изолираност на страната, липсата на частна собственост и пазар, редом с мащабните социални процеси на урбанизацията, индустриализацията и реалните заплахи в Студената война, формираха поколения българи, които бяха абсолютно неподготвени за живот в условията на либерален капитализъм.