През 1988 година след четири литийни шествия във Велико Търново (14 август, 7 септември, 24 септември, 19 октомври) се формира група, която на 19 октомври на Трапезица, в чест на свети Иван Рилски и на убития на този ден Йежи Попиелушко, учредява Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Формулирани са исканията  на Комитета, които намериха гласност чрез радио Свободна Европа:

- Да се даде право за религиозна просвета и възпитание на учащите се.

- В медиите да се отразяват ритуалите на Църквата и да се говори по религиозни въпроси.

- Да се издаде Библията в масов тираж.

- Да се даде право на "изповеданията да откриват, ръководят и финансират домове на милосърдието - болници, сиропиталища, пансиони и старопиталища."

- Да се решат проблемите за отношението Църква-държава, без да се рушат църковните канони.

- Рождество Христово и Великден да станат официални празници.

- Да се даде свобода на религиозните ритуали, погребения, шествия и проповеди дори и извън храма.

- Да се възстановят древните храмове (Патриаршията на Царевец, Св. 40 мъченици, Св. Димитър (където е обявено въстанието на Петър и Асен), храмовете на Трапезица, Боянската черква.

- Да се построят нови храмове и параклиси в новите квартали на градовете, болниците, казармите, затворите, край магистралите, на граничните пунктове.

- Да се върнат имотите на Църквата.

- Да се върне Дворецът на пионерите на Духовната семинария.

- Да се осигури алтернативна военна служба.

- Да се изравни статутът на светското и духовното образование. Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет.

- Да могат да се пенсионират монасите и монахините.

- Да се премахне ергенският данък за монасите.

- Да се премахне чл. 176, който заплашва със затвор свещеник, извършил венчавка без предварително сключен граждански брак.

- Енорийските свещеници да се избират.

Всички тези "опасни" искания, които сами за себе си дават представа за атмосферата в тоталитарна България, се оказаха достатъчна причина за преследвания, тормоз и арести сред членовете на Комитета. За дълго Христофор Събев е в следствието. До 10 ноември най-мащабната проява на Комитета е внесената на  26 септември 1989 година подписка (300 подписа главно от Асеновгард и Кърджали) в Парламента с искания за религиозни права...

Следват месеци на изключителна активност на отец Христфор Събев и Комитета. Отчето е знакова фигура за първите месеци на промяната. 

Отец Христофор Събев разказва през 1991 г. за Християнския съюз "Спасение".