Двадесет и пети декември
Рождество Христово, Коледа

В българския народен календар  Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната коледа. Коледарите обикаляли домовете и благославяли техните стопани.  Те пеели обредни песни. Една от най-стародавните, запазила се до днес, има характер на диалог.

Коледарският хор запява:

Стани нине господине,
господине - болярине.
Заспал ли си - събуди се!
Пиян ли си, отрезви се!
Отвори ни чемшир-порти,
чемшир-порти, стари врати,
че ти идем добри гости,
добри гости - коледаре
и ти носим добри вести:
Бог се кани да ти дойде.
Мож ли Бога да посрещнеш,
да посрещнеш и нагостиш
и въз Бога сбор ангеле?

 

Стопанинът отговаря:
 

Мога, мога, добре дошли,
добре дошъл, нека дойде!
Да ми седне на трапеза,
а при него - сбор ангеле
с добри госте-коледаре.

 

След песента водачът на групата в речитатив благославя къщата и добитъка, а стопаните го даряват с боб, сланина, месо, коледарски краваи и дребни пари.

Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.
На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.

Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчали, не предели. Народът ги нарича  още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обряд.

Вера Грозева - "Православни традиции и български стародавни вярвания", 1994 г.