Angelina Ivanova

Когато вечер се прибирах от работа и мама беше в Добродан, най-често подминавах къщата й. Бързах да се прибера. Какво да се прави. Велики дела.

Мама никога не ми се сърдеше. Никога не ме обвиняваше. Тя смяташе, че имам свой живот и не трябва да ми се натрапва. Беше много фин човек.

Веднъж, беше края на май, тя чакаше пред къщи, на пейката. Махна ми. Спрях. За пръв път ми се скара, че не й отделям време. Какво ми каза? 

„Спри, виж ме, чакам те. Когато няма при кого да спреш, какво ще правиш. Остани да те видя. Нямам време“.

На 5 август мама замина за София и вече не се върна. Отиде си на 17 януари.

Не подминавайте майките, които ви чакат. Страшно е когато никой не те чака.