Класово-партийната истина беше резултат от прилагането на КЛАСОВО-ПАРТИЕН ПОДХОД.  На думи, това беше подход, метод на анализ в традицията на марксизма-ленинизма. На практика означаваше приемане на приоритетите (държавни, обществени, отраслови, регионални, фирмени и пр.), посочени от съответното началство. Приемането се изразяваше в говорене и писане на онова, което е или повторение на вече казано от началството, или е  негова утвърдителна интерпретация или (краен вариант) не е забележимо ново. Можеше Живков да бъде преразказан, да бъде похвален, да бъде допълнен редом с преразказа и хвалбите, но беше подозрително и дори непозволено допълнението да бъде толкова ново, че да отклонява вниманието на читателя (слушателя, зрителя) от преразказа и хвалбите.