КЛАСОВА БОРБА – Във всички общества, след първобитнообщинния строй, казва Маркс, има класова борба. Историята е история на класовата борба. Основните форми на класовата борба при капитализма са – икономическа, политическа, идеологическа. Пролетариатът и буржоазията са изправени в смъртна схватка, която неизбежно завършва със социалистическа революция, която премахва експлоатацията чрез обобществяването на частната собственост. Установява се пролетарска диктатура, буржоазията е смазана, но класовата борба продължава.
Тя продължава, защото "при диктатурата на пролетариата, става още по-ожесточена, отколкото преди диктатурата на пролетариата" (2, стр. 256). И обяснението за тази работа е много просто: "социализмът расте по-бързо от капиталистическите елементи, поради това относителното тегло на капиталистическите елементи пада, капиталистическите елементи чувствуват смъртната опасност и засилват съпротивата си" (2, стр. 258). Особено опасни са селяните, които са "последната капиталистическа класа" (2, стр. 261).
Силовият метод на решаване на социалните въпроси, съгласно научната теория, е пряко продължение на разбирането на Сталин за класовата борба: "основните въпроси - пише той - на работническото движение при капитализма се решават чрез силата, чрез непосредствената борба на пролетарските маси, чрез тяхната обща стачка, чрез тяхното въстание" (2, стр. 12). Парламентаризмът е глупост, той е догма на опортюнизма (пак там).
В днешно време такова разбиране поощрява разрушителните сили в обществото, а доколко е било релевантно към деветнайсети век, когато е формулирано, е голям и важен въпрос. Без съмнение идеята за класовата борба, заедно със съпътстващите я идеи и практики, е оказала решаващо влияние върху реформирането на капитализма, който в домарксовия си период върви по пътя на задълбочаващо се дехуманизиране на обществените отношения.