КЛАСИЦИТЕ – Комунистическото мислене се опираше на йерархия от авторитети. Подчинението на авторитети е проява на патерналистичните нагласи, които господстваха при комунизма и демонстрира стремежа тай да се освети, да придобие характера на религия.
На върха беше “светата троица” - Карл Маркс (1818 - 1883), Фридрих Енгелс (1820 - 1895), Владимир Илич Ленин (1870 – 1924). Те бяха наречени “класици на марксизма-ленинизма” и бяха неоспорваните авторитети по всички възможни въпроси в комунистическото общество. Позоваването на тях при каквото и да е изложение (писмено или говоримо) по обществени проблеми беше доказателство, че авторът е верен на марксизма-ленинизма. Цитатът беше аргумент за правота.
По времето на Сталин, някъде от началото на трийсетте години до началото на петдесетте, лидерът сред класиците беше самият той. Така се изписваха: Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин, а по плакати, знамена, табла профилите на четиримата се наслагваха един над друг. След отхвърлянето на “култа към личността” тази практика на показност махна профила на Сталин и постепенно затихна.
Към оцелелите след Сталин трима класици по традиция, до рухването на комунизма, се прибавяше неоспорваният авторитет на партийния вожд – съветския и българския. В България извън обсега на критичното разглеждане беше Георги Димитров. Авторитети, макар и от по-нисък ранг, бяха Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов и прочие водачи в комунистическото движение.
Естествено е, че тримата класици в своето многообемно творчество, си противоречат един на друг и сами на себе си. Така че техният авторитет можеше да бъде ползван - и това се случваше - за защита на най-разнообразни възгледи. Но за “правилността” на позоваванията бдяха партийните комитети и вождове. Те определяха кога “правилно” се разбират класиците, така че цялата йерархия на авторитетите заедно със “светата троица” отиваха мигом в небитието, щом като овластеният да вземе някакво решение мислеше другояче.
Класиците на марксизма бяха помощно средство в упражняването на безконтролната власт от Партията.