Стилът на управлението, стъпило върху план и календар, е кампанията:
КАМПАНИЯ - Основна форма на календарната организация на обществения живот при комунизма и форма на мобилизация на общественото внимание и ресурси. Периодично, като обикновено се застъпваха една с друга, в комунистическата държава следваха кампания след кампания.
Кампанията можеше да бъде наречена и “почин”, което значеше че “от долу”, “от народа” е започнала някаква инициатива, която трябва всички да подкрепят.
Кампаниите бяха най-разнообразни: комично-лековати (за торовите саксийки и ломските ямки); трагични (Възродителния процес); сезонни (прибиране на реколтата); естетическо-философско-културологични (запознаване с творчеството и живота на Леонардо да Винчи)... Понякога засягаха цялото население – “Петилетката за три години!”. Друг път само част от населението – “Бригадната организация на труда” или “Борба срещу чуждопоклонничеството” (Борба срещу “чуждото влияние”. Комунизмът беше изолационистки и националистичен.) Имаше кампания само сред елитните спортисти - против суеверието (отнемаха им талисманите и пр.)
Кампаниите ставаха “движение” – “Движение за комунистически труд”. “Движенията” траеха с години, но и те отминаваха.
Често се случваше кампанията да премине в България от Съветския съюз – Стахановското движение, починът (методът) на Злобин...
Организационно-политическият живот на БКП, ДКМС, БЗНС, ОФ и прочие протичаше от кампания в кампания.
* * *
КАМПАНИЯ - Времево ограничена система от акции на партийните, държавните, обществено-политическите и медийни институти на национално или регионално равнище по определена тема: борба с житния бегач, борба с чуждопоклонничеството, за масово преплуване на Дунава и пр.
Кампанията беше предварително планирана (например - покриване на нормите на ГТО) или възникваше инцидентно (например - събирането на подписи под Стокхолмското възвание). Но тя винаги беше ръководена от партията-държава и в този смисъл винаги беше официална, казионна и често - формална. Всичко се правеше заради ангажиране на вниманието на масите с тема под контрол и заради изпълване със съдържание на дейността на апарата.
Това създаваше кампаниен стил, кампаниен подход, който се подлагаше на критика и от партийните ръководители.
Кампанийността означаваше временна активност по дадена тема, без тази активност да оставя следа в живота.
Кампанията създаваше илюзията, че е създаден събитиен Център за всеобщо внимание. Другият Свят изчезваше, а той и без това за затворена, изолирана България, рядко се появяваше. Българското общество, неговите вождове, партийните организации и техните активисти, населението, всички се завъртаха във фиктивен социален циклон. Нещата ставаха важни. Щеше да се състои масово преплуване на Дунава.