Стефан Северин

Романът, който обърна хастара на живота ми, е...”Мартин Идън” на Джек Лондон.

Едно томче с меки корици и с рисунка на моряк, разтворил книга. Цена – 1,36 лева. Но за мен е безценна, защото ме зареди с амбиции да разтворя и аз книгите. Започнах да влизам в книжарниците, да ровя в прашните рафтове и да мъкна в къщи пакети с книги. 

Нямах представа откъде да започна и купувах безразборно. Родителите ми гледаха слисано как с всяка изминала седмица камарата с книги нарастваше заплашително. Смилах всичко, което ми попаднеше пред очите. И сега не съжалявам, защото и от най-тъпата книга можеш да научиш нещо – най-малкото, че не бива да се пишат. Определих си норма – 300 страници на ден и я спазвах задължително. 

Като ми спадне куражът, захапвах „Мартин” и зареждах акумулатора. По това време кумири ми бяха още Наполеон и Жулиен Сорел от „Червено и черно”. Защото и двамата тръгваха от низините и стигаха до висотите на едни общества, които сетне ги унищожаваха. Аз обаче четях само първата фаза – пътят към кариерата.Така се зареждах с воля да вървя напред!