Dulinko Dulev

Имам блага медицинска вест за моите /не/приятели: 

Май хайверът на раците, дего ги въдих преди 4 години, вече се е излюпил, което за пореден път доказва, че при мене няма нищо случайно и ако имам едно нещо, каквото и да е то, имам го завинаги...

Пих самоубийствено през целия си живот. Не умрях от пиене, а може би заради това живях по-дълго, отколкото ми се полага и сега ще трябва да си доплатя греховете отново в болницата...

Май тоя път ще си умра греховен, защото първия път не знаех, какво ме чака, а сега знам, а пък и вече съм почти на 70- години и въобще нямам намерение да се простя с юбилея си, заради 1 година в болницата и химиотерапията, заради още една или две старчошки! Ще спестя по тоя начин и някой лев на Здравната каса, като умра предварително от студ и глад, а не с държавна игла във вената, та за да ме помните като все още жив поет /защото в България живи поети никога не е имало/, ето ви приживе и едно стихотворенийце мое за размисъл приживе:

И все започвам всичко отначало...

А то, началото, фактически, е краят

на нещо във сърцето ми живяло

и също е било начало

на гатанка, която вече зная....

Но аз отгатвах с толкоз много сили

отдавна разгадани чужди цели...

И колко са ме галили и били

по пътя ми - при срещи и раздели!

И как са се надсмивали над мене!?

- Добро момче, но нещо се обърка...

И то си е родено за пълзене,

пък иска по високото да хвърка!?...

Обичал съм. Обичан съм... И мразен.

Живях наперен... Бях и бясно куче...

Раздавах се... Мълчах сърдит и празен...

Но все очаквах нещо да се случи!!!

И все започвам всичко отначало...

И цял живот ще тичам след химери...

Додето остарялото ми тяло

реши покой в земята да намери...

Но даже там не ще лежа смирено,

на прах сърцето си едва ли ще превърна....

Едно цветче ще се роди от мене,

чрез него на земята ще се върна....

Ще го откъсне някой, след което

сред утрото от обич побесняло

той дъх ще вдъхне от душата ми. И ето...

Че ще започне всичко отначало!