Стефан Северин

Такива са наперените холивудски режисьори и сценаристи. Особено, когато правят филми за Русия. Да оставим, че винаги руснаците са грозни, подли, убийци, наркотрафиканти, продавачи на оръжие, които заплашват света от гибел, а американските храбреци самоотвержгено го спасяват. Боза!

Най- много са ми смешни, когато пренасят действието в Русия и не мога да си го обесня – толково ли е трудно да намерят оригинални руски имена, а пишат простотии. Например гледах филм, в който двама американци в Москва стоят пред хотела и си говорят. Единият казва: - Ей сега ще дойде шофьора Чехов! Паднах от смях! Очаквах след малко да се появи сервитьорът Пушкин, пиколото Достоевски...Кретени!

Това ми напомня много смешната случка, ама толкова смешна, колкото Божидар Божилов – поет и някогашен директор на издателство „Народна култура”, на „Пулс” и прочие е сътворил...

Руски писател с интереси към селското стопанство идва в България, разхождат го,показват му нашите стопанства, той слуша... ще пише публицистика...

Прибира се в София, вечеря с Божидар Божилов и той го помолва да му каже популярни български имена, защото при обиколката не е записвал. И Божидар почва: Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Добри Чинтулов... Руснакът ги добавя в публицистиката си и дава част от текста във вестник „Литературен фронт” – така се прави, за да му дадат някакви пари хонорар.

И чете редакторът и си скубе косите: „ Отидох в село еди-кое си , на полето... Там сварих комбайнера Софроний Врачански, който ми каза ,че нашите комбайни са невероятни...След малко дойде и бригадирът Пайсий Хилендарски, а по-късно и председателят на ТКЗС-.то Добри Чинтулов...”

Аййй, крещи редакторът, мамка му на Божидар Божилов, сетил се...