Писахъ днесъ на баща си за последнитѣ събития, па още и това: „Въ просвѣтнитѣ работи се забелязва растещъ обскурантизъмъ, ретроградна реакция. Известни хора не преставатъ да твърдятъ, че увеличението на училищата е голѣма опасность за държавата, че отъ нашитѣ срѣдни училища ще излѣзатъ стотици юноши, готови само да прекатурятъ всѣкакъвъ редъ и законъ. Разпространяватъ се постоянно чудовищни клевети и гнусни интриги за срѣднитѣ училища. Когато лани презъ лѣтото публично твърдѣхъ, че въ България има хора, които не искатъ изобщо никакви училища, та народътъ да тъне и понататъкъ въ невинна глупость, въ която лесно би могълъ да се владѣе и експлоатира, работата изглеждаше донѣкѫде прекаленъ παράδοξον. Сега е всичко наяве, и фактитѣ сѫ предъ очи. На чело на това движение сѫ министъръ Грековъ, възпитанъ въ школата на румънското болярство, и председательтъ (времененъ) на държавния съветъ Михаиловски, старъ дебелъ господинъ, нѣкога чиновникъ на турското министерство на просвѣтата въ Цариградъ и вѣренъ слуга на султанитѣ — човѣкъ презрѣнъ въ цѣлата страна, който, ако България бѣше се освободила сама съ собствени сили, щѣше да умре на бесилката. Виждамъ, че всичко, което се е направило презъ окупацията отъ Дринова и после отъ насъ, които дойдохме следъ него, е въ опасность, и предвиждамъ голѣми борби за напредъка и цивилизацията на България, борби на българи съ българи. Населението държи за своитѣ училища, за които се е борило въ турско време и му тегли сърдцето къмъ образование и напредъкъ. Турското правителство треперяше предъ хилядитѣ ученици въ българскитѣ училища, но че български „държавници“ не много следъ освобождението ще трепнатъ предъ тѣхъ, никой не би помислилъ.“

Послепис:  Не бива да  абсолютизираме стремежа на  редовия българин към образованост и информираност и да забравяме  желанието на овластени и/или  учени глави да  пречат на това. Предлозите са различни, но трайни. Бел. моя – П. Симеонов