С какви чувства посрешнахате тазгодишния си рожден ден? Има ли нещо, което ви притеснява и какво е то?

Станах на 80, числото на годините се променя, но си оставам същия. Така е с всеки човек!

Сега съм притеснен от войната в Украйна -локален конфликт с глобален отзвук и последствия.

Как би изглеждала България без демократичните промени от 1989 година? 

Такъв вариант е невъзможен. В Източна Европа тоталитарните режими паднаха, у нас не можеше да стане друго. Ние нямаме население, икономика, територия и географско положение за подобно отклонение.

Но на шега можем да пофантазираме. Как ли би се случило? Какво ли наистина би било?

Например:

В нощта срещу 2 юни 1990 година, осем дни преди изборите за 7 ВНС (както бях предупреден от непознат, който ме спря на улицата), в страната е извършен военен преврат, начело с Комитет за национално спасение.

С декрет страната напуска Варшавския договор, става неутрална, заявява, че ще строи „истински социализъм“ и поставя войските в бойна готовност, включително и ракетите СС-20, които се оказват с атомен заряд.

В страната е установено военно положение, разпуснати са партиите, лидерите са ликвидирани, а ръководствата са прибрани на Персин, всички кандидат-депутати от листите за ВНС (няколко хиляди души) са прибрани на различни места, за да правят с кирки и лопати трасето на бъдещета магистрала Хемус, закрити са вестниците, работят само БНР и БНТ, управлава се с укази, има комендатски час от 9 вечер до 5 сутрин, има забрана за събрания, организации и пр., работят извънредни съдилища, отваря се концлагерът в Ловеч за хулиганите, парите са отменени, вместо тях – купони, границите са оградени и се стреля, емигрирането е невъзможно... Иначе всичко е както си беше.

За няколко години настава международно объркване - какво да ни правят.

Ставаме обект на ругатни по целия свят. В чужбина плашат децата с нас – „слушай, че ще дойдат българите“.

Установяваме контакти със Северна Корея, сключваме договор за дружба и сътрудничество. Провеждаме съвместни учения, те строят военна база у нас, ние база у тях. Тук идват много севернокорейски специалисти, а наши хора работят в атомните центрове на Северна Корея. Имаме общи атомна, ракетна и космическа програми. У тях правим атомни опити, а у нас – около Балчик, изстрелваме спътници. Навсякъде има портрети на Ким Чен Ун и нашия Румен Живков.

Държим в шах Европа, Азия и Тихия океан. Русия и Китай са разтворили чадър над нас. И т.н., и т.н. Може да се напише роман на тази тема и да се направи сериал.

След като маркирахме тази фантазия, нека си представим, ако беше станало наистина така, кой какво щеше да прави в момента? Кои от известните лица биха направили кариера и кои биха емигрирали. Какъв ли щеше да бъде Слави? А Корнелия? А Киро? А Асен?...

Осъзнават ли българите предимствата, които родината ни има над Русия?

Мисля, че да.

Чета и слушам уважавани от мен приятели, които с плам пишат и говорят за вредите, които ни е нанесла Русия. Отричат не само Освободителната война, но и цялата й балканска политика. Рисуват Русия като злосторницата на България.

Проблемът ни с Русия не е в сторените от нея злини, защото има и добрини.

Проблемът е в това, че от една страна, ние езиково, религиозно, пък и с някои черти на манталитета сме родствени с Русия, но от друга страна, тя не е нашият пример! Тя е от другаде.

Не желаем да имаме нейното държавно устройство, не желаем правата и свободите на българите да бъдат като правата и свободите на руснаците, не искаме да подражаваме на руския бит. Руското жилищно и инфраструктурно изграждане за нас е неприемливо, начинът на живот на руснаците ни е чужд.

Ние сме много различни!

Нашият пример, още преди Освобождението, са страните от горния Дунав.

В наши дни сме превърнали различието с Русия в политика на оттласкване. Не просто сме членове на ЕС и НАТО, ние градим държавата и живота си по европейски, а не по руски образец.

Сега, естествено, сме против Русия заради войната, която води срещу Украйна.

Какви са вашите прогнози за изхода от войната? Ще има ли победител и кой ще бъде това?

Тази война е епизод (дано остане само епизод!!!) в променящия се Свят. От еднополюсен в многополюсен.

Русия е агресор, Украйна е жертва. Трябва да се помага на Украйна.

Войната се започна от Русия, за да бъде тя призната като един от световните центрове на сила, в перспектива като младши партньор на Китай. Западът (НАТО и ЕС) помагат на Украйна, за да не позволят това.

Тревожно е казаното от Путин през декември 2021 – НАТО да се върне в границите до 1997 г. След нахлуването в Украйна със „специалната военна операция“, думите му добиват смисъла на трайна военна закана към цяла Източна Европа.

Тази война няма да има победител. И двете страни ще загубят – Русия престиж и изолация от Запада, Украйна територия и разрушения.

Русия се показа като агресивна, бюрократична, корумпирана, лошо организирана и изостанала страна, която има зле комплектувана армия с бойци предимно от неруските региони. Тя започна агресията без дронове, не достигаха бронежилетките, нямаха уреди за нощно виждане, дори наколенки за войниците . С мощни ракети удря по незначителни цели, не знаеше какво да прави със завзети селища, армията й тръгва ту в една посока, ту в друга... Умом Россию не понять...

За Украйна не искам да говоря – тя е жертва на агресия, но не е нито представител, нито защитник на Запада. От 1654 г., с договора между Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов, до 1991 г. тя е съучастник на Русия в създаването и съществуването на империята. Нейните казаци формират сериозна част от имперската армия. Броят на украинските герои на Съветския съюз си съперничи с броя на руските. Както пише Бжежински, без Украйна, няма империя. Тя е отказала се от вековния съюз с Русия бивша съветска република, която се бори за утвърждаване на своята държавност.

Това е битка в рамките на територията на бившия Съветски съюз.

Конфликтът вероятно ще бъде продължителен и да се молим да не ескалира в по-голяма война. Трябва да се настоява за прекратяване на военните действия, преговори и мирен договор между двете страни.

Мястото на България в конфликта къде е?

Мястото ни е ясно – Западът! Там са образците ни на живот, там е изборът на младите.

Ще помагаме на Украйна, защото е нападната, още повече че политическото решение на НАТО и ЕС е такова – ембарго на Русия и помощ на Украйна. Нищо няма да пречи, ако предлагаме политиката на конфронтация да се смени с политика на преговори и търсене на мирно решение.

Очаква ли ни Жанвиденова зима или този път ситуацията ще бъде още по-крайна?

Пред опасността от голяма война, мисля, че всяка друга криза е дреболия. Да се молим за мир!

За или против въвеждането на еврото сте?

Аз съм „за“, но финансистите да кажат. Ще се пошегувам – да го въведем и ще му викаме „левро“.

Трябва ли площад да носи името на Желю Желев, първия демократично избран президент у нас? Да се кръщават улици на негово име?

Разбира се... Дори само като автор на „Фашизмът“ той заслужава национално признание. Книгата му е вън от научните класации, защото няма претенция да има изследователски, приносен характер, тя е граждански манифест против тоталитарния комунизъм! Искаше се талант и изключителен характер в онези години да бъде написана и да се намери пътечката за публикуване. Тя изигра изключителна роля в развитието на гражданското съзнание у нас.

Какво е Желев за вас специално?

Добър приятел. Имахме си приказката с него. Той беше добър човек.

Според вас, кой е най-успешният български политик и защо?

Успешни политици са онези, които развиват и укрепват нацията и държавата. Ще спомена няколко имена, без които българската история и България ще са не само неразбираеми, а може би невъзможни - Паисий, Раковски, Левски, Батенберг, Стамболов, Борис ІІІ...

В новите векове монахът Паисий е първият ни политически водач. Неговата книжка е политически манифест.

Ако можехте да върнете времето назад, коя част от живота си бихте променил и защо?

Може би „бих променил“ десетилетието от 1967 до 1977 година. Без да навлизам в лични обяснения – имаше един номер на онази власт: да те забележи и шкартира. Да те „забележи“, защото нещо си написал или казал.

Бях забелязан и шкартиран, последва лутане без работа, невъзможност да публикувам, гонене от милицията заради жителство, недопускане до конкурси за работа, тъй като съм бил „политически неблагонадежден“, според резолюциите на отказите. Това страхотно ме изненада и възмути! Как така?! Благонадежден съм! Трябваше да минат години, за да разбера, че са били прави.

Реагирах с бягство във вътрешна емиграция. Какво смислено да правя?!

...Значи това десетилетие бих го живял по друг начин. Бих елиминирал фактора „няма възможност за публикуване“.

Съжалявате ли за нещо, което сте могъл, но не сте направил?

Не. Ако не съм направил нещо, значи вътрешно не съм искал или не съм бил готов. Съжалявам за работи, които е могло по-добре да направя.

Как намирате днешната българска преса? Известно време бяхте директор на „Демокрация”. Защо сме в дъното на класациите за свобода на словото?

Не ме впечатлява, че сме на дъното на тези класации. Първо, те са груба политиканщина. Не бива да им се обръща внимание.

Но ние реално не сме свободни, защото вътрешно, в себе си, сме свенливи, свити, изплашени. Трябва да се научим да преодоляваме страха си и да пишем и говорим, като се съобразяваме само с нормите на книжовния език. Да обичаме различията си и да им се радваме.

С какво се занимавате в момента?

С каквото винаги съм се занимавал, чета и пиша.

Имате ли хоби, което да ви разтоварва?

Чета и пиша. За разтоварване разхождам едно куче.

Каква е историята на вашата брада, която стана обект на коментари?!

Преди две години спрях да се бръсна, за да разбера какво е да имаш брада. Снимах се и си смених профилната снимка във Фейсбук. Приятелите ми се шегуваха. Сега вече зная какво е да си с брада и я обръснах. Брадатият има една грижа повече от бръснатия!