Чрез комунистическия календар се овладяваше историческото време, чрез именуването - географското пространство. Градове, села, фабрики, университети, улици, площади, че дори планински върхове се назоваваха на имената на вождовете. Варна беще Сталин, връх Мусала също беше Сталин, Шумен - Коларовград (на името на Васил Коларов), Дупница - Станке Димитров (загинал при подозрителна самолетна катастрофа в Съветския съюз), Добрич - Толбухин (на името на съветския маршал), Перник - Димитрово (пак на Георги Димиторв, отделно беше Димитровград), Царево - Мичурин (на името на съветския биолог), Карнобат - Поляновград (на името на "първия пролетарски поет" - Димитър Полянов. Впрочем - слаб поет.)... Централната улица във всеки град обикновено се назоваваше Георги Димитров. Селата носеха имената на местни партизански командири.

В края на 50-те години се потърси мярата - обекти се именуваха само на имената на вече починали вождове.