През 1996 година, когато Жан Виденов тръгна на война срещу нововъзникналите групировки, както и срещу техните чуждестранни партньори, му скроиха капата и през лятото се разрази „хлебна криза“. Просто нямаше хляб в търговската мрежа!

Само наивник може да повярва, че в условията на пазар, когато складовете преливат със зърно, може да възникне такова чудо. Отделно дето граници де факто нямаше и само фурните в одринско и солунско можеха да зареждат цяла България до подунавието сутрин рано с хляб. Но не би. Търговци, спекуланти, хлебари се почесваха и гледаха умно към облаците. Не искаха да спечелят. И хляб наистина нямаше.

Когато се гласува оставката на Жан Виденов, Илия Павлов – собственикът на Мултигруп, седеше в балкона на Народното събрание, видя гласуването и си излезе. Журналстите го запитаха: „защо бяхте тук?“, Илия Павлов отговори в смисъл – дойдох да видя дали всичко ще стане, както трябва да стане…
Днес историята се повтаря.

Не им се харесва на другарите и господата това, което Бойко Борисов и Цветан Цветанов са наченали: да се нареди животът по правила и да тръгне държавата ни по европейски път. Не им харесва!

Не им харесва държавните служители да СЛУЖАТ на народа и държавата, а не да ползват длъжностите си за собствени цели.

Не искат нормализация и не разбират с простите си глави, че облитането с хеликоптерите и другите операции на НАП, въпреки неприятностите, които им създават за момента, всъщност ги легализират. Плащате си данъците и сте на чисто.

Същото е и със стандартите, които земеделското министерство иска да въведе. От подредения живот всички ще спечелят.

Излезе Петров от ареста и контраатакува Цветанов. Медиите го поеха. И правилно. Ако Цветанов е виновен, има институции, които би трябвало да се заемат с изнесеното.

Обаче. Петров и хората, които го защитават, нападат преследвача Цветанов. От това Алексей Петров нито ще стане по-невинен, нито пък по-виновен. Но така се постига важен ефект. Отклонява се вниманието от неговата персона. Създава се неувереност в онези, които довършват предсъдебното производство.

По съвпадение (съдбата си знае работата) полицейски синдикат заплаши със стачка. Хубаво. Но в ръководството на този синдикат има свързаности с лица от опозицията, а поставените от тях проблеми са останали и гноясали още по времето на Румен Петков и Михаил Миков.

Днес съобщиха, че поредният съдебен състав е решил, че няма нищо лошо, дето Доган е взел един милион евро, въпреки че и на патките е ясно, че той не би могъл да ги вземе, ако не е бил мандатоносител на правителството.

Тази вечер изведнъж се разнесе новината: крупна кражба на злато от иначе добре охраняван трезор. Съвпадение – Петров излезе и криминалните се размърдаха.

Кой е виновен? Ама разбира се, вътрешният министър.
И още една новина. На митницата в Свиленград имало безредие и там станали някакви бъркотии. Същата митница, чиито служители са знакови фигурки в целия преход.
Боите се сгъстиха: атака срещу Цветанов, стачка на полицейски синдикат, крупна кражба, съдебно узаконяване на корупцията, бъркотия в митница, свързана в общественото мнение с какво ли не.

Силите, на които не харесва държавата да се оправи, се радвижиха. Остро и силно. Искат да я карат, както са я карали преди това.

Сиптоматично Мартин Димитров рече в неделя, че ще се готви за избори.

Сега, дами и господа, въпросът е или-или.

За всички нас.