Да тръгнем от това, че Битие и време (БВ) е книга-фрагмент (книга без край) – едно “удивително торсо” (“astonishing torso”) по израза на Theodorе Kisiel (1993, p. 421), на чиято книга The Genesis of Heidegger’s Being and Time настоящият текст дължи много.

Първо, Хайдегер публикува само две шести от цялото (два от предвидените шест раздела). Не е публикувана не само втората част, планирана като отделен том, но и третият раздел от първата част. Второ, прекъсването не е само отлагане на публикацията за по-късно време. То е отказано поради съдържателни проблеми (“липса на адекватен език” за проблематиката). Трето, самият Хайдегер ретроспективно подлага публикуваната книга на реинтерпретация. Четвърто, оценявайки своето дело, Хайдегер заявява: “за мен е важен пътят, а не произведението”.

Тези четири особености на БВ може да ни послужат като мотив да виждаме в БВ не (само) опус, а (също) набросък от хетерогенности и раздалечаващи се възможности. Въпреки впечатляващата строгост и систематичност. Очевидно е, че БВ вече споделя съдбата на "Критика на чистия разум" на Кант. Мащабът на замисъла и радикалността на анализите достигат до такова изобилие от разкрития, че ни насърчават да виждаме в БВ преимуществено възможни посоки и вариации. Удивителната философска строгост на двамата мислители ни позволява да се приближаваме към техните текстове с постоянната презумция за дълбочина, което прави четенето винаги интерпретативно благодатно.

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>