През 1989-1991 г. лозунгът „мирен преход”, горещо поддържан и от мен, предпоставяше ясен договор. Неогласен, но очакван от всички смислени хора: „Опозицията няма да използва насилие при смяната на системата, управляващите ще приемат и участват в промените по национално отговорен начин.”

За съжаление, договорът беше подменен и лозунгът за „мирен преход” се трансформира в договор между червени, сини, оранжеви, емигрантски върхушки и чужди играчи в: ”който може – граби, не си търсим сметка; който пречи на това – вън от играта.” От яйцето на мирния преход вместо гълъб се излюпи динозавър.

Попаднахме в Джурасик парк.

Вместо човеци в страната плъзнаха гущери с различни размери.

Стопанският и държавен апарат масово участваше в разграбването на страната и декапитализацията на стопанството. Правителствата създаваха условията това да стане, като министрите и техните заместници лично участваха (не всички!!!). Депутатите приемаха удобните за разграбването закони. Правоохранителните органи си затваряха очите и си пълнеха джобовете. Могъщи чужди  интереси оказваха натиск по-бързо да върви разрухата и изваждаха българските фирми от пазара…

През същото това време нашият славен народ в лицето на „работници, селяни и трудова интелигенция“ не стоеше безучастно. Всички бяха обезумели и няма защо да се правим, че нямало такова нещо. Стреснато малцинство бяха тези, които се опитваха поне да останат настрана от всеобщата лудост.

Крадяха се керемиди от текезесетата, скубаха се колците от кооперативните лозя, задигаха се облицовъчните плочи на напоителните канали, унищожаваха се и се изпапваха елитни стада, крадяха се инструменти, машини, материали, готова продукция… Цели предприятия се оглозгваха. Масово! Масово!

Нощем по шосетата вървяха кервани от товарни коли с животни, машини, дървен материал, метали… Цистерни! Вървяха към границите…

Нашественици бяха нахлули в държавата ни…

През това време интелигенцията беше дефакто съучастник. Отгърнете старите вестници и радио-телевизионни монитори и четете. Част от нея се оттегли от сцената, друга надаваше плахи писукания, трета не разбираше какво става, четвърта обслужваше управляващи и „новите бизнесмени“, пета – чуждите финансови интереси. Изпъчиха се тарикатите! „Това е капитализмът!”… Чуйте ги. Те продължават с ментарджийиствата си.

Ние не осмислихме както гражданското си поведение по времето на тоталитаризма, така и поведението си по време на грабителския преход…

Днес положението в страната е лошо. Хич да нямаше световна криза, ние вървяхме към точката, в която се намираме. Безработица, мизерни доходи, липса на простор за личната инициатива, битова престъпност, корупция, жалка съдебна система…

Демографски срив. Обезлюдени територии. Пустеещи земи. Стотици хиляди имат нагласа за емиграция. Семейните бюджети на милиони домакинства са катастрофирали. Самоограничаването е масово – в храна, лекарства, търсене на медицинска помощ, дрехи, обзавеждане, поддържането на жилища, пътуване…

Песимизъм.

Кънтят ругатни към общество и държава, без да разбираме какви ги вършим. Плюят върху ДЪРЖАВАТА депутати, опозиционери, шоумени, журналисти.

Ще припомня, че повече от век минава, след като Пайсий, в условията на абсолютна мизерия и несбъдница, казва, че е “имало такава държава”, за да възникне тя. Първо е представата, идеята, вярата и надеждата, а сетне идва реалността.

Държавата и обществото са ценност. ЦЕННОСТ! Както и любовта. Това, че човекът, когото обичаш, не те обича, не означава, че няма любов. Това, че държавният апарат не си гледа работата, не означава, че няма такава държава…

Вярно е. Днес обществото е непривлекателно, в държавата цари безредие.

На общото безредие трябва да се сложи край. Сами го разбираме, вижда се и отвън. Огледайте се, четете депешите на Уикилийкс, докладите на ЕК, вижте статистиката…

Една приятелка пише: „Какво значи да закриваш непрекъснато театри, болници, аптеки, пощ. станции, училища и т.н. Значи да обезлюдяваш България. Никаква демографска политика, сега ще задържаме младите със забрани. Не става, г-н гл. магистралчик!”…

Какво значело?

Значи, че в дръжавата върви процес на административно оформяне на получилите се резултати от пребиваването в Джурасик парк. Безпокоя се, че нещата няма да спрат дотук. Ние не си даваме сметка как сме разсипали държавата и стопанството си, какъв е кадровият теч от страната, какъв манталитет и квалификация даваме на младите поколения…

Помните ли какъв вой се вдигна за хеликоптерните обиколки над атрактивни имоти?.. Почти всеки от тези имоти е на цената на ликвидирано държавно предприятие, на хиляди работни места, на пазарни дялове. Зад всяка частна яхта, самолет, замък в чужбина наднича частица от съсипаното българско стопанство.

Днес или вчера в Народното събрание е влязъл един проектозакон – ЗАКОН ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ИЛИ ДРУГА НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ.

Ще видим каква ще бъде съдбата му. Ще бъдат хвърлени много пари, за да се говори и пише за неговата опасност. Сигурно ще бъде пращан в Конституционния съд. Ще се пише и говори, включително и в Мрежата, как Бойко Борисов бил мутра, тиква, тъп и прост, което и да е вярно, няма връзка с незаконното богатство…

Не се безпокоя толкова, че законът би могъл да бъде използван за политическа разправа, колкото, че въобще няма да заработи. Ще запецне както и заменките, както и царските имоти, както и „знаковите дела”, както и борбата с битовата престъпност, контрабандата и корупцията…

НО НИЕ НЯМАМЕ ИЗХОД.

Или в държавата ще бъде създаден ред, като законите, а не парите, влязат в ролята си на основни регулатори на индивидиуалното поведение, или мрем. Който нарушава закона – да плаща, а не обратното: плаща, за да нарушава закона! Затова трябва да се вдигнат рязко и размерите на глобите и наказанията – паркирал на зелена площ – 2 000 лева. Взел подкуп 2 лева – конфискация на имуществото и уволнение. Злоупотреба с власт за лична облага – конфискация, уволнение, без право на пенсия и затвор…

Оздравяването на държавата започва с битката и победата над динозаврите и гущерчетата, излюпени от яйцето на мирния преход.

Време е да излезем от Джурасик парк. Кой с каквото може да помага, а не да защитава правата и свободите на влечугите. Да помага – бил умен или глупав, млад или стар, мъж или жена.