Monika Demirova
Иванка Воѝникова
Дядо Иван е дядо Пешо, дядо Марин, дядо Васил, а баба Мария е баба Теменужка или баба Цеца. Изберете името сами. И няма да сбъркате.
Дядо Иван продава вещите си в подлеза на Софийския университет, и то по същото време, когато на някоя друга софийска улица баби продават ябълките от единствено дърво в двора им – най -вероятно. Продават ябълки или магданоз, дюли, круши. Изберете сами. И няма да сбъркате.
Дядо Иван продава и куклата, с която е израснала дъщеря му. Събира 350 лева за операция на херния. Бабите и дядовците от другите улици продават, за да си купят лекарства, да си платят тока или просто да си вземат един хляб. Изберете сами. И няма да сбъркате.
Дядо Иван не проси. Не моли и не се оплаква. Той, както и хиляди други възрастни хора, са превърнали спомените си в сергия. По принуда. По принуда и по неволя.
Дядо Иван може да бъде всеки от хилядите възрастни хора в България, които постоянно и безспирно се надлъгват с битието. Често битката я губят тихо и безславно. Дядо Иван е един от тези, които все още не са победени. И храбро не се предава. Други като дядо Иван просто не издържат.
Ако минете покрай дядо Иван или покрай дядо Пешо, баба Мария или баба Теменужка, извърнете глава и не гледайте сергията им със спомени. Така е по-лесно за съвестта. А и докато вие гледате встрани, полицията ще ги види. Ще ги изгони и ще ги глоби за неразрешена търговия. И вие и това пак не гледайте. По- лесно е за съвестта.
Сигурно нещо фатално се случва с всички нас, за да не си даваме сметка, че това може да не са конкретно нашите баби и дядовци, и въпреки това са нашите баби и дядовци. И най – вероятно нещо наистина фатално се случва с нас, за да не си дадем сметка, че след 20-30- 40 години ние ще заемем местата им пред Софийския университет или на някоя друга улица…
Защото страна, в която хората на преклонна възраст продават за жълти стотинки най-скъпите си спомени, за да оцелеят за кратко, не я очаква бъдеще. Всъщност такава страна просто няма бъдеще…
Така че грижливо пазете играчките на децата си…
Един ден те ще ви потрябват….