ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДИВЕРСИЯ – Информацията, която идваше от Западния свят, се определяше като “диверсионна”, защото беше вън от контрола на тоталитарната власт. Тя “подриваше устоите на комунизма”. Затова западните радиостанции се заглушаваха, западни вестници, с изключение на вестниците на комунистическите партии, практически бяха недостъпни, западните филми бяха старателно подбирани от специални комисии (изрязваха се “погрешните” кадри)... Ако някой, след посещение на Запад, носеше със себе си книги или други информационни носители, те му се изземваха на границата. Книгите, които се превеждаха, освен че бяха подбирани, бяха и “редактирани” – махаха се пасажи, цели страници... За ползване на някои западни автори от обществените науки в научните библиотеки се искаше специално разрешение... Самото изброяване на формите на контрол върху достигащата до България информация от Запада е достатъчно, за да се изгради представа за унизителното положение на българския гражданин по времето на комунизма и за отблъскващата работа на “контрольорите”.

В “борбата с идеологическата диверсия” бяха жертвани най-важните ресурси на нацията – умът и знанието. С тази битка професионално се занимаваха всички работещи в идеологическите и пропагандните отдели на БКП, ДКМС, ОФ, БПС. Тази мракобесна и вредна за държавата работа вършеше Държавна сигурност и то главно, нейният Шести отдел.