Иван Славков е роден на 11 май 1940 година. Дипломира се като инженер във  ВМЕИ „В.И.Ленин“, спортува активно, състезател от националния отбор по водна топка в продължение на пет години.

През 1966 г. остава вдовец, след като първата му съпруга, стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет на БГА Балкан, пътуващ за Братислава.

През 1968 г. сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков, от който има и един син - Тодор Славков.

Славков е работил като журналист и редактор във вестниците „Работническо дело“ (тоталитарния официоз),  „Труд“ /1967-1969/ и главен редактор на сп. „Българско фото“; бил е заместник-министър на културата, председател на Българския филателен съюз, председател на Клуба на младата художественотворческа интелигенция, заместник-председател на Българския съюз за физическа култура и спорт и т.н.

В края на 70-те години е ръководител на футбола в ПФК "Левски" (София).

Назначен е за генерален директор на Българската телевизия (БТ) през 1972 г.  Той остава на този пост до 1982 г., след което е избран за председател на Българския олимпийски комитет (БОК).

През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. Славков е известен с близките си връзки с редица висши бюрократи на най-важните спортни организации в света.

През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г.; през същата година е преизбран и за председател на БОК.

Славков е носител на званието „Доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия (НСА) и е бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет.

Противно на очакванията, след преломната 1989 г. Славков не само не е свален от високите постове, които заема тогава, но през 1995 г. дори е избран за председател на Българския футболен съюз. Нещо повече: той се справя безпроблемно с двата поредни опита да бъде отстранен чрез извънредни конгреси през 1996 и 1997 г. Обяснението всъщност е просто - навсякъде, където е работил, Славков е оставил предостатъчно приятели и твърде малко врагове. Освен личен чар Батето, както го наричат неговите подчинени и колеги, явно притежава и качества на ръководител и администратор.

Все пак след падането на Тодор Живков  срещу цялата фамилия започват съдебни процеси. Живков е обвинен в незаконно раздаване на апартаменти, внукът му Тодор Иванов Славков - в участие в групово изнасилване, а самият Иван Славков - в незаконно притежание на оръжие и злоупотреба с 14 000 лева.

Специално срещу Иван Славков процесът за оръжието е в голяма степен политически, тъй като става въпрос за колекция от антични пушки и пистолети, като например този на легендарния мексикански герой Панчо Виля. Славков ги е събирал по време на командировките си в чужбина и, използвайки поста си, ги прекарвал без проблеми в България. При експертизата обаче се оказа, че някои от пушкалата все още могат да произвеждат изстрел. Славков бе оправдан по това дело, както и по другото за 14-те хиляди лева. Сумата всъщност е била отпусната, за да бъде пратен синът му Тодор Славков на олимпиадата в Калгари.

Делото срещу Славков стана по-известно заради мярката за неотклонение, която му наложи главният прокурор Иван Татарчев. Той му иззе международния паспорт и по този начин Славков загуби възможността да пътува зад граница. Пропусна няколко важни сесии на МОК, заради което покровителят му Самаранч пристигна в България, за да увещава властите да му върнат паспорта. Татарчев обаче отказа да го приеме. В крайна сметка Славков си получи обратно документа едва през 1994 г. от началника на отдел „Следствен“ Ангел Ганев, като използваха едно отсъствие от страната на Татарчев. За благодарност Ангел Ганев впоследствие бе един от привилегированите прокурори, съдии и юристи, които бяха избрани в ръководните органи на БФС.

През 1994 г. създава партия „Напред, България“ по аналогия с партията на Силвио Берлускони „Форца Италия“, която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в Народното събрание.

През 1997 г. Батето се жени отново, слагайки край на вдовстването си. Заедно със съпругата си Валентина той живее с майка си и сестра си в 4-стаен апартамент в центъра на София, а по-късно - в собствена къща на ул. "Латинка" в София.

На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за Орден "Стара планина" първа степен по повод  80-годишнината от създаването на БОК и заради „изключителния му принос“ за развитието на физическата култура и спорта.

През 2004 скрита камера на телевизия  Би Би Си (BBC) заснема Славков  заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“ по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“ за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време в предаването на BBC „Панорама“, във филма „Да купиш Игрите“. След скандала по повод разкритията на предаването на Би Би Си „Панорама“,  Славков  е отстранен от  всичките постове, които заема.

Славков има две деца.

Владее английски, немски и руски език.

Починал на 1 май 2011 г.

* * *

Вижте още от архива на Омда:

"Иван Славков - професия играч" - Станил ЙОТОВ, Елеонора ГУНЧЕВА, в. "Капитал", 2004 г.