Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик - едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец“. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…
През 1995 г. от забвение го изважда една тънка книжка, озаглавена „Заветът на дедите“ на издателство „Сребърен лъв“. През 1998 г. БНТ излъчи документален филм за поета.
Читалищната библиотека в гр. Самоков притежава богат архив за Иван П. Йончев.
Twitter
Facebook
