Тоталитаризмът е зло. Това е система, възникнала след Първата световна война като реакция на безотговорната политика на европейските елити, довели до войната и сключили унизителни за народите международни договори. Създаденият след 1917 год. в Русия модел на тоталитарен комунизъм е наложен у нас благодарение на споразуменията между СССР, Великобритания и САЩ от Ялта – 1945 г.

От 1944 година до края на 80-те години на ХХ век България беше в съветската зона на влияние и беше явна марионетна държава. От 1956 година до 1989 година държавен глава на тоталитарна България беше Тодор Живков, който се задържа толкова години начело на страната благодарение на подкрепата от Кремъл. Ръководна политическа сила беше БКП – фактически филиал на международното комунистическо движение, ръководено от Москва.

Живков като всевластен диктатор е имал сравнително тясно поле за самостоятелни решения и политики. Така че оценката за неговата дейност, при категоричното осъждане на тоталитарната система, е коректно да се направи в сферите, където е проявил инициатива. И няма как – с неговото име ще означавам периода, в който е бил начело на държавата.

–Той носи вина за неколкократните си начинания да превърне България в съветска република. Това са опити на тежко национално предателство.

–Тодор Живков е водач на досъсипването на Българската православна църква. Той е виновен за забраната на християнските празници и ритуали. По негово време не е построен нито един нов християнски храм.

–Тодор Живков е инициатор и вдъхновител на Възродителния процес – една от проявите на държавен тероризъм към собствения народ. Бяха забранени мюсюлманските празници, ритуали и арабско-турските имена. Възродителният процес е граничещо с глупост начинание, което постави България в международна изолация, разедини народа на етнически и религиозен принцип и създаде трайни трудности пред страната.

–Той е виновен за трайната политика на агресивен атеизъм.

–Тодор Живков старателно провеждаше политика на съветизация: продължи преследването и ограничаването на частната собственост и инициатива в занаятите, селското стопанство, туризма и услугите. Това прекъсна вековни традиции, крепители на семейството и опора на националното стопанство.

–Той нямаше политика за отварянето на страната към развития Свят. До края на тоталитаризма България остана балкански остров.

–Тодор Живков, увлечен в защита на личната си власт, нямаше политика за развитието на кадровия потенциал на нацията на европейско равнище – менаджерски, експертен, научен, артистичен. Напротив – той го капсулира на долинно равнище.

–Той провеждаше трайна политика за индустриализацията и урбанизацията на страната. Както индустрията, така и селското стопанство, бяха цялостно ориентирани към съветския пазар и суровинно зависими от Съветския съюз.

–В началото на 70-те години Тодор Живков нанесе удар върху насила създадените земеделски кооперации (ТКЗС), като фактически ги одържави с нефективните образования – АПК (аграрно-промишлен комплекс).

–След 1968 година той започна да провежда политика на търсене на контакти със Запада и правеше опити да използва и прилага у нас западни практики. За съжаление прекият натиск от Москва, както и промосковските му противници у нас, наред с просталинистите не му позволяваха да направи кой знае какво. Въпреки това бяха създадени наистина модерни производствени мощности: в Правец, Стара Загора, Девня, Видин, Монтана, Пловдив… Фактически по цялата страна.

–Той водеше политика за развитието на образоваността (в български и руски езикови граници). Но не направи нищо за реална модернизация на учебния процес. Всичко се свеждаше до един примитивен модел: класна стая, черна дъска, чинове.

–Тодор Живков успя в началото на 60-те години да ликвидира безработицата с изпълнение на съветски поръчки.
Производството на масови, често некачествени стоки стана стил на българското производство.

–Той имаше трайна политика за гарантиране на прехраната на населението. Хлябът, сиренето, рибата, до голяма степен и месата бяха достъпни за всяко домакинство. Българският държавен стандарт в хранителната индустрия и контролът върху храните бяха на световно равнище. В средата на 60-те години в България вече нямаше гладни. По заделен дял за прехрана обаче от дохода на домакинство България остана на европейската опашка.

–Тодор Живков и БКП водеха последователна социална политика, която не беше съответна на икономическите възможности на страната и това доведе до нейното пълно рухване в края на 80-те години.

–Българските болници посрещнаха 90-та година с три скенера. Изключая правителствената болница, българските лекари нямаха системен контакт с колегите си от чужбина, нямаха достъп до западни медицински практики и научни списания.

–Социалните домове (около 600 през втората половина на 80-те) бяха в трагично състояние.

–Основни социални проблеми: ранните бракове при циганите, техните гета, социализирането им, бяха сведени до канцеларски акции.

–Тодор Живков не провеждаше никаква трайна политика по решаването на демографските проблеми.

–Той има вина за пренебрежението към опазването на околната среда в процеса на индустриализация.

–Тодор Живков налагаше примитавна политика в изграждането на населените места и решаването на жилищния проблем.

–Той нямаше (Политбюро и ЦК на БКП нямаха), въпреки командното планово стопанство, визия за развитието на страната.

–Тодор Живков създаде тежък, паразитен държавен апарат….

И сега да се върна на актуалната тема. Бойко Борисов в предаване на Карбовски каза: “Една стотна от това, което е построил той (Живков) за България и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.”

За да няма недоразумения, веднага ще кажа: съгласен съм с казаното от Бойко Борисов. Той говори за икономически ръст, не за друго, а България е още под икономическото си равнище от 1989 година. Това е факт!

Иван Костов е възмутен от думите на ББ: „Ще кажа защо не е добро от ценностна гледна точка. Защото трябва да си, обществото трябва да знае къде са браздите, които не трябва да преминава. Когото се прави град, вие знаете легендата за Рим, братята изорават бразда и се казва, че градът е отсам браздата и оттатък не се преминава, това е начинът, по който човешкото общество функционира. Трябва да има бразда към комунизма, която никой да не преминава, разбирате ли, и трябва да я поддържат управляващите. Трябва да поддържат интелектуалците на обществото, живата му съвест.“

Тук вече Иван Костов нагазва яко в извъникономически територии. Браздата, границата, зидът, стената – това са понятия от структурата ние-те, вътре-вън. Това е синхронен ценностен анализ. Костов твърди: заедно сме във времето с Тодор Живков, но той е оттатък браздата, а НИЕ сме тук. Костов иска да ни каже, че Живков е актуален, жив, спорим с него, той е алтернатива на нашето общество. Това е абсолютно невярно. Бойко Борисов говори за миналото, за „тогавашната държава“, а не за днешната…

Когато обаче става дума за личната биография на Иван Костов и преподаваната от него политикономия, той сменя гледната си точка, от която осъжда Бойко Борисов, и прави диахронен ценностен анализ – преди-сега. Преди той е преподавал, но сега не. Иска да каже, че това не е вече актуално, но поради туй, че е нагазил в чужда територия, се обърква и изрича сакралната фраза, че в марксистката политикономия: „Става въпрос за това как се управлява страната, т.е. как се променят икономиките, за да се правят определени, да се достига до определени политически цели. В това няма нищо лошо. Аз не съм гузен в този смисъл.“

Тук ще обясня за неграмотните: марксизмът, т.е. комунистическата идеология на тоталитаризма, има три съставни части – първа част, диалектически и исторически материализъм; втора част, политикономия; трета част, научен комунизъм. Сиреч Иван Костов е преподавал идеологическа тоталитарно-комунистическа идеология, за която иска да ни каже, че е актуална днес, и от което той не се чувства гузен. По това дискусия не може да има, защото нещата са еднозначни. Иван Костов е горд, че може да прилага днес това, което е отречено от историята, а Бойко Борисов иска днес да надмине постиженията в строителството на миналото.

Е, кой от двамата плаче за сезиране на Европейската народна партия за идейно отстъпление?!

Който и да го направи, ще бъде глупак, висок до синьото небе.

Българският народ живее зле. Обстановката в страната е потискаща. Заемете се, господа, със сега и тук.