Иван Карадочев

Изборите ще потвърдят сегашното статукво

Автор и снимка:Topnovini.bg

Петък, 05.09.2014

Иван Карадочев е роден на 15 февруари 1951 г. в Троян. Средно образование завършва в Габрово, а след това специалност “Българска филология” в Шуменския университет (ШУ) “Еп. Константин Преславски”.

От 1985 до 1989 г. е редактор в списание “Пламък”.

Още през 1988 г. участва в създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, един от основателите на СДС в Шумен. В периода от 28 август 1990 г. до 10 октомври 1991 г. Иван Карадочев е назначен за зам.-кмет на Шумен до провеждане на първите в страната демократични избори. По-късно се оттегля от политиката.

Г-н Карадочев, Вие сте един от създателите на СДС в Шумен, бяхте много близко до президента Желев, когато се случваха промените в България, какво Ви накара да се отдръпнете от политиката?

За хора като мен няма място в политиката. Още 1992-1993 година бе ясно, че настъпват процеси, които наричам негативна селекция – хора, които влязоха в политиката не за да служат, а политиката да служи на техните интереси. Това стана практика в държавата и всички неблагополучия свързвам с тази тенденция. Тя пролича първо в партиите, после в институциите. Най-ярък пример днес е съдебната система, където нещата са така обосновани и навързани, че почти няма изход. Това се отнася и за останалите институции в България, които са предрешени от политиката. Процесите в политиката решават съдбата на нацията, като администрация, организация, структура, решават съдбата на държавата.

Не Ви ли се струва, че най-голямата беда през последните 25 години е, че политиката у нас се срасна с бизнеса?

Ако изравним бизнеса и политиката излиза, че бизнес е мръсна дума. Едрият бизнес винаги е бил свързан с политиката, но бедата в България, е че политиката е свързана с бизнеса, а не обратното. Занимават се с политика, за да извоюват някаква финансова, административна или бизнес позиция. Според мен липсва диференциация на функциите на чисти политици и чисти бизнесмени, а срастването на двете води до административна патология и висока корупция, която започна в края на 90-те години, когато администрирането в България се превърна в корупционна практика и продължава до днес.

Какъв е коментарът Ви за политическата ситуация в момента у нас?

Ситуацията е много лоша. При тази констелация на политическите сили, ако вярваме на социолозите, макар че в техните прогнози има манипулация, изходът е само един – потвърждаване на статуквото. Не мога да си обясня, как правителството на ГЕРБ може да падне след протести и в социологическите проучвания партията да води класациите. Излиза, че загубата на позиции на БСП е свързана със сътрудничеството, което направиха с ДПС, а ролята на ДПС в българския политически живот става все по-негативна. ДПС, според мен, е беда не само за българите, но и за турците в България.

Нека не пропускаме, че правителството „Орешарски” също си отиде след година на протести поради едни от най-нелепите назначения за последните две десетилетия.

Правителството на Орешарски, за моя голяма изненада, бе слугинско, а назначенията, заради които започнаха протестите го демаскираха. Беше ясно, че то защитава корпоративни и финансови интереси. Протестът на младите хора не спря докато не падна кабинетът, макар че след него аз не виждам изход. Моята прогноза е, че ще се лутаме в същата безизходица на познатото статукво и корупция.

Означава ли това правителствена криза и избори до дупка, както обичат да се изразяват социолозите?

По-добре правителствена криза, отколкото калпаво правителство. Не виждам никаква разлика между едно служебно правителство и правителство, легитимирано от парламента. За мен няма разлика във функциите и легитимността на правителство, назначено от президента или правителство, излъчено от парламент, който е избран с 30-35% от имащите право на глас в страната. Това е също толкова съмнителна легитимност, колкото и в първия случай.

Означава ли това, че колкото да са обезверени хората трябва да гласуват?

Съгласен съм с апелите за задължително гласуване, но винаги подозирам манипулация във вота. Щом може да има манипулации при рехаво гласуване, което продължава години наред, не изключвам манипулации при масово гласуване. Това е част от нашия тип политическа система. Тя позволява подобно нещо. Когато съдът и прокуратурата не са на мястото си, а полицията е под влияние на политическите партии никой не може да бъде сигурен, че резултатите от едно гласуване в България са обективни.

Излиза, че правителствата на страната от 90-те години до днес нямат цел, като изключим влизането в НАТО и ЕС?

В НАТО и ЕС бяхме приети с компромиси. От ЕС предполагаха, че като членка в двете организации държавата по-бързо ще изчисти спорните моменти, но процесът се оказа много бавен. Тези дни оповестиха, че отказват средства на България заради порочно проведени обществени поръчки. Това са пороците, които в Брюксел виждат, а тези, които не виждат са много повече. Пороците, които могат да се докажат – това вижда Европа. Икономическите аргументи в България рано или късно ще станат едно от основните средства, които биха могли да нормализират държавата и системата.

Въпросът е колко късно?

Изглежда, че и на тези избори гласуването ще е почти безсмислено, защото е ясно, че то ще потвърди досегашното статукво. Драмата е при младите хора, защото липсата на перспектива, увереността, че ако спазват правилата, ще постигнат някакви резултати, тази надежда им е отнета. Излиза, че държавата на практика не предлага нищо ново.

От политиката се спасихте в литературата и културата. По-добре ли се чувствате там и как изглежда актуалната ситуация у нас спрямо културологичните модели?

По-приятно е да четеш Макс Вебер, отколкото да слушаш Иван Костов. При единия нещата са достойни за възхищение, а при другия може да умреш от смях. Наскоро гледах интервю на Костов, от което стана ясно, че има пари в КТБ, но на въпроса на водещия за деклариране на парите на политиците там, той отговори, че не е политик, защото в момента не е кандидат за депутат. Не съм чувал по-унизителни лъжи. Костов е човекът, който превърна администрирането в България в корупционна практика. Заниманията с култура са далеч по-приятни, чисти, макар че в България са безполезни. Животът тук е толкова прагматизиран, ценностно е организиран материално, което е беда, разколебаваща перспективата за всяко духовно усилие.

Поканиха Ви да станете член на Реформаторския блок в Шумен, но отказахте. По-късно Ви поканиха да оглавите Гражданския съвет към коалицията, след кратко колебание отново не приехте. Защо, след като от известно време дясното пространство прави опит да се консолидира?

Не съм сигурен до колко Реформаторският блок е дясна коалиция. В крайна сметка историята се повтаря или като пародия, или като трагедия. Усилието да се консолидира дясното пространство в лицето на Реформаторския блок е усилие да се възстанови целостта и многообразието на СДС, което вече не съществува. В така наречения Реформаторски блок разчетох и стремежа на партията на Иван Костов да оглави коалицията. Партията, която някога разруши СДС и изхвърли интелигенцията от политическата сила, сега се опитва да наложи посредствено-амбициозни интелигенти от редиците си начело на кандидатдепутатските листи. Това е смешно и безперспективно. Освен това, ако Реформаторският блок успее да влезе в парламента ще се коалира с ГЕРБ. Едните, които претендират, че са автентични десни ще се прегърнат с тези, които имат претенции, че са по-автентични десни. В това няма никаква логика.

Въпреки всичко на 5 октомври предстоят избори, каква е Вашата прогноза?

Партия „Атака” приключи политическия си живот в момента, когато запя в хор с ДПС. Националният фронт за спасение ще изместят „Атака”. Не разбирам този вид национализъм.  Той обхваща много малък хоризонт, мотивиран с ценности още от Възраждането. Няма логика да сме националисти. Такива могат да бъдат богатите, класически държави в Европа, за които ЕС би бил бреме и би размил ценностите, на които се крепи културата на Стария континент. Не съм сигурен, че при нас е така. За какъв национализъм говорим у нас, след като най-върховите моменти на Третата българска държава са свързани с интегрирането й в Европа. На предстоящите на 5 октомври избори вероятно твърдите ядра на основните политически сили ще решат нещата. Не бих се изненадал, ако в 43-ия парламент влязат три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Ако не стане чудо и въздухът не се изпълни с някаква надежда, патос и смисъл, нищо чудно картината да бъде точно тази.