Снощи по БНТ видяхме един добре направен филм за прехода на Георги Лозанов. Неговата представа.  От филма разбрахме как се разказва случилото се в България в коктейлните разговори.  

Нищо лошо - лична гледна точка.

В нея неформалите са смачкани като домата на Босия, хвърлен срещу Народното събрание през 2012 г. Нито дума за драмата на Възродителния процес и дългата му опашка. Няма го политическия сблъсък от 1988-1991. Липсва падането на границата и емиграционните вълни. Няма го цунамито на ликвидационните съвети и земеразделянето. Нито намек за приватизацията и нейните герой. Приватизация масова и касова. Липсва банковата криза и ограбването на спестяванията. Масовата бедност и мизерия са невидими. Нищо за обезлюдяването на цели региони. Свободата на печата и словото е измрънкана. Съдбата на българската книга и нейните творци е уж спомената. Промяната в езика и случилото се в душите на хората е сведена до равнището на чалгата...

Нито думичка за промяната в геополитическата ориентация на страната и членството в НАТО, които и в момента са фактор на политическата температура. Понякога ставаме като тенджера под налягане.

Членството в Европейския съюз, т.е. присъединяването ни към най-голямата икономика в Света и протоимперия сякаш не се е случвало...

Имаше и силни неща - Богдан Богданов изгради образ, Калин Янакиев с няколко щрихи пресъздаде съдбата на Църквата в Прехода...

Разбира се, че не може всичко да се каже. Преходът засегна цялата държава, всички граждани, всеки човек. Така е видял случило се и случващо се Лозанов. Видял го е по един салонен начин и го е вързал с папионка.

Филмът е хубав и е гледаем. Като гледка през витрина. Зависи дали си пред или зад витрината.

Новият конформизъм създава своя разказ и има средствата да ни го наложи.