Тази "брадва" от еленов рог е намерена в гроб.  С нея е отличен покойника или характера на неговата смърт.  Тя е от знаците на тогавашния култ.

"Брадвата", която прилича на садило, на мотика, на чук,  не е била оръдие на труда. Няма следи да е използвана като инструмент. Тя е жезъл.  Жезъл или за магическо действие, или символ на земна власт, а може би и двете.

Профанното е станало свещено. Инструментът - знак.

"Брадвата" ни дава основание да смятаме, че социалната организация и властта са се реализирали със символи в Езерния град.

Трудът като действие е излъчил понятие за власт чрез инструменти над природното, а еленовия рог като не-самороден внушава, че съществува не-естествен свят, над който се осъществява власт чрез инструмент-символ.

Съществуването на такъв свят и факта на смъртта, при коята зад видимостта, че организма остава същия, но лишен от живот е вече нещо различно и приличен на естественото мъртво, вероятно подтиква развитието на разбирането, че живота е подчинен на невидима персонифицирана сила, така както не-самородния инструмент е подчинен на човека.   

Тодор Димов:
"Култова брадва от еленов рог от гроб № 550 от праисторическия некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро - каменно-медна епоха (V хил. пр. Хр.) - култура Варна І."