“Ние смятаме, че можем да създадем по–добра възможност за общото движение на системата “природна среда – икономика – човек”. Движение, при което човек черпи от природата не само блага, но и по–дълбок жизнен смисъл, а икономиката гарантира благосъстоянието на всеки... За нас екологичните съображения не са добавка към останалото, а елемент от цялостната политика...” – из първата политическа декларация на Зелената партия.

Социално–политическите сътресения в Европа през 60-те години на нашия век оповестяват появата на ново, друго мислене и съзнание, което не само не може, но и не желае да се вмести в познатите до този момент политически течения и идеологии. След първите зелени движения през 70-те години се появяват и първите Зелени партии. С тях новото разбиране за взаимопреплитането човек – природна среда излиза на политическата арена и оповестява твърдото си намерение да отстоява своята представа за света. За страните от бившия социалистически лагер, в това число и за България, това става възможно едва в края на 90-те години.

На 28 декември 1989 г. в Химическия факултет на СУ “Климент Охридски” 270 души оповестяват създаването на Зелена партия в България. Приети са програма, устав и политическа декларация. Не са изминали и два месеца от 10 ноември. Член първи за ръководната роля на БКП все още е реалност. Управляващата партия обещава преустройство, но не и смяна на системата, много истини все още са забранени, а благодарността към силите в БКП, предизвикали свалянето на Тодор Живков и неговото обкръжение, е в най-връхната си точка. “Ние искаме реална промяна, а не преустройство!” - настояват “зелените” учредители. “Ние заявяваме намерението си да се състезаваме за парламентарно участие и политическа власт, защото смятаме, че не съществуват повече никакви основания БКП да продължава да управлява България!” Залата натежава от напрежение. Толкова категорична заявка за властта до този момент не е изричана.

Избран е Национален съвет от 26 души и 8-членна Национална контролна комисия. Председател на новоучредената партия става инициаторът за нея – философът Александър Каракачанов. Останалите са предимно интелектуалци – икономисти, юристи, научни работници, инженери, журналисти. В мнозинството си млади хора. (По-късно ще стане ясно, че причините, които са ги довели в партията са различни – от съхранен през годините идеализъм и желание за политическа активност в предстоящия демократичен процес до лични амбиции и себични мотиви. В този момент обаче, когато бетонните забрани едва се разпукват, преобладава ентусиазъм и всички са единомишленици.) В ръководните органи (с изричната уговорка, че са временни) влизат преди всичко представители на 30-членната инициативна група. Може би не най-способните между присъстващите 270, но всъщност хората, подготвили и осъществили провеждането на Учредителната конференция. Седмици преди нея ги е събрало изявлението на Ал. Каракачанов в 65 аудитория на СУ, че България има нужда от Зелена партия. Нямат известни имена на бащи учредители, нямат минало, средства. Събират се в частни домове, след работно време и спорят до полунощ. Проектоуставът и проектопрограмата на бъдещата Зелена партия са подготвени бързо. Новопоявилите се опозиционни организации са обявили съществуването на опозиционен блок СДС и “зелените” инициатори добре осъзнават необходимостта от присъединяването си към тях. Особено болезнено е преодолян проблемът да има или няма Зелена партия. В по-голямата си част членовете на НС “Екогласност”, радетели за създаването й, са изправени пред необходимостта да оборват обвиненията, че целят разцепление на превърналата се в символ на надеждата екологична организация. “Необходима е партия с обща програма, с общи цели” – отвръщат. “Нямате социална база, на кого ще се опрете?” “Ние ще защитаваме не една обществена прослойка, а отделния човек!”... Любомир Иванов, Мони Паси, Филип Димитров, Косьо Косев, Николина Николова, Ралица Велчева, Господин Господинов, Здравко Савов, Цветан Кардашев, Георги Капитанов, Валентин Горанко, Васил Сивов, Владо Симеонов, Красимир Гинчев, Светослава Стаева, Калина Бозева, Цонко Цолев, Бернар Конфортов, Яна Божинова, Христина Иванова... Забележително е, че ако уставът на “зелените” е атакуван още на Учредителното събрание заради прекалено йерархичната си структура и после ще се окаже честа тема за дискусии, то първата програма на “зелените” дълго време е актуална и всеобхватна. В центъра на стремежите си тя поставя качеството на живота и реализацията на отделната личност. Още в проекта й като основни изисквания са застъпени: демократична конституционна уредба, гарантиране на всички човешки права, национално и религиозно равенство, открита външна политика. В областта на политическото устройство и гражданските права особено важни са изискванията за цялостна съдебна реформа, за отмяна на смъртното наказание, както и постановката за съкращаване сроковете за военна служба. В социалната област “зелените” изискват нова система на здравеопазването, защита интересите на семейството и семейните ценности, право на потребителя да знае точните съставки на продуктите, които употребява. Верни на основната си идея, членовете на Зелената партия не отделят икономиката от екологията. Те са за решително намаляване дела на централизираните бюджетни средства, за ограничаване на замърсяването и за нова енергийна политика. В духовната област програмата на Зелената партия изисква създаване на кооперативни, частни и обществени училища, колежи и висши учебни заведения, като едновременно с това отчита, че най-големи са пораженията от тоталитаризма точно в областта на културата. Единствени в България “зелените” са посветили цяла глава в програмата си на природното наследство.

На Учредителната конференция с преобладаващо мнозинство е гласувано присъединяването на Зелената партия към новосформирания Съюз на демократичните сили. Добре разбиращи, че на този етап единението между опозиционните организации е единствен залог за успех срещу мастодонта БКП, “зелените” стават първата партия, приета в редиците на обединената опозиция след нейното конституиране.

С първата след учредяването си открита декларация “зелените” застават зад погазените права на българските турци. Последвалата скоро след това втора политическа декларация под надслов “Ние не се разграничаваме”, в която съвсем недвусмислено е заявено “Долу БКП”, (лозунг, недопустим до този момент и предизвикал закани от управляващите) обръща погледите на много хора към “зелените” и увеличава броя на желаещите да се включат в редовете й.

В началото на януари в Южния парк на София столичани свикват да виждат голям плакат “Зелена партия” и млади хора, които духат в шепите си, за да се стоплят. Те обясняват подробно десетки пъти на ден основните пунктове от програмата си... Любомир Доростолски, Лидия Димова, Мадлен Кирчева, Ани Милева, Иван Зарев, Рангел Димчев, Мая Илиева, Марин Харалампиев, Амадеус Кръстев, Николай Юскеселиев, Мария Обрешкова... Вечер броят попълнените анкетни карти и събраните дарения. Трябва да се размножават материали, да се търсят специалисти...

При откриването на Националната кръгла маса на 16.01.1990 год. от страна на “опозицията” седят и “зелени” представители (Ал. Каракачанов, Мони Паси, Филип Димитров, Любомир Иванов). Подготвени са предложения за необходимите промени в социалната, икономическата и екологична област.

В средата на януари от всички краища на страната вече пристигат съобщения за създадени местни “зелени” организации – Варна, Русе, Плевен, Търново, Бургас, Средногорие, Самоков, Костинброд, Пловдив, Пазарджик... Въпреки закипялата столица и раздвижването в някои по-големи градове, условията в останалата част на България остават близки до предидесетоноемврийските. За това свидетелстват и многобройните молби на събранията да бъдат изпращани известни личности, които да предизвикват респект у местните управляващи органи. Пътуват на собствени разноски, в свободните си дни...

На 16.02.1990 год. Софийски градски съд регистрира Зелената партия като “политическа организация, която се създава с цел да бъде осъществена програмата й. Тази цел ще бъде осъществявана чрез представителство в народното събрание и местните органи на властта с всички допустими от закона средства”.

Предстои Първата национална конференция. Подготвят се четири платформи за предстоящите парламентарни избори. Работят алтернативни комисии, издирват се специалисти. “Зелените” не се затварят само в кръга на собствената си членска маса, а дават зелена улица на всеки, който има желание и професионална възможност да им окаже съдействие (Иван Костов, Снежана Ботушарова, млади научни работници – еколози, лекари, изкуствоведи). Предложения пристигат от всички краища на страната.

В резултат на това в предизборната си икономическа платформа “зелените” предлагат съвкупност от мерки, като цялостна оздравителна програма за екологизация на икономиката ни. Между тях особено важни са: прекратяване козметичната модернизация на предприятия, застрашаващи цели райони; въвеждане на енергоспестяващи производства; издигане ролята на туризма като един от перспективните, доходни и екологично чисти отрасли на бъдещата ни икономика; равноправие на всички средства на собственост върху земята. Отварянето към световната икономика “зелените” посочват като основен момент в областта на международното разделение на труда.

Особено важни предложения, без които преходният период към пазарна икономика би се оказал непосилен за голяма част от българския народ, се съдържат в социалната платформа на Зелената партия: разграждане на огромния апарат, ангажиран с преразпределение на осигурителните фондове; увеличаване на минималните и максималните пенсии; предложение за промяна на всички законови разпоредби, ограничаващи различните форми на медицинско обслужване; опростяване процедурата за получаване на социална помощ, като мерило за зрелостта на обществото ни; издигане статута на майката и семейството.

Предизборната платформа на “зелените” в областта на духовната политика изхожда от общия принцип, че всички материални постижения са плод на творческия гений на човека. Премахване на централизираното управление на културата; нов закон за авторското право; въвеждане на юридически облекчения за финансиране на духовната област – това са само няколко от предложенията на Зелената партия за приобщаване на нацията към европейската цивилизация и култура.

Екологичната платформа на Зелената партия определя като особено важни в предстоящото ни развитие преструктурирането на икономиката с приоритет на туризма, селското стопанство и малките предприятия; привеждане качеството на храната и питейната вода към световните нормативи; прекратяване използването на отровни химикали в селското стопанство; гарантиране правото на независим обществен контрол.

Навреме изготвената предизборна платформа дава възможност на “зелените” да застанат зад цялостната платформа на обединената опозиция, но и да имат винаги и по всеки проблем свое становище и свое решение. На 12.03.1990 г. излиза брой 1 на в. “Екополитика”, проведен е национален конкурс за емблема на партията.

В началото на април едно социологическо проучване сочи първо място на “зелените” в София с 54 % одобрение. Дали в това предпочитание, което в края на 1990 г. продължава да бъде реалност, няма известно идеализиране на “зелената” идея, на “зелените” им предстои тепърва да решават. Затова пък “зеленият” карнавал и последвалите го тържества на Цветница (деня, който избират за свой празник) не само носят нови попълнения в редиците им, но и стоплят с жизнерадостта си премръзналата не толкова от студ, колкото от проблеми столица.

На проведеното на 10 и 11 април 1990 г. Първо национално съвещание на Зелената партия се срещат за първи път “зелени” от цялата страна. Установено е, че малко повече от 3 месеца след създаването на партията има 20 организации в столицата и около 40 в страната с над 5 000 члена.

На 21 и 22 април в една от залите на НДК се провежда Първата национална конференция на ЗП в България. След продължително обсъждане е приета предизборна платформа под надслов “Равновесие в природата, равновесие в обществото, равновесие на личността!”

Голяма част от “зелените” настояват за партийна структура, близка до тази на Зелените партии в Западна Европа – без Национален съвет, без председател и без общински ръководства. Това обаче не им пречи за втори път да се обединят (само с девет гласа въздържали се) около кандидатурата на Ал. Каракачанов за председател. За зам.-председатели са избрани Филип Димитров и Кирил Маричков. Новият Национален съвет от 49 души (24 от провинцията) е обявен в първите часове на 23 април 1990 год. Сред гостите на конференцията са консултанти-специалисти по “зелена” политика от САЩ, членът на Европейската зелена координация Паоло Бергамаши, представители на други европейски зелени партии, журналисти.

Следващите 50 дена за членовете на Зелената партия в България са в синьо. В много общини точно “зелените” стават мотор на предизборната кампания на Съюза на демократичните сили. В този период все по-често се чува, че извън СДС Зелената партия би имала по-голям изборен успех. Те знаят, че е така. Но знаят и че за да се промени закостенялата опорочена система, е необходим приносът на всички здравомислещи. Залите, в които се провеждат три последователни сбирки на новия Национален съвет, едва събират желаещите, а в двете стаи, които Зелената партия най-после получава в общата сграда на СДС, до полунощ пристигат хора от цялата страна с предложения и въпроси.

В първите свободни парламентарни избори “зелените” издигат 28 кандидатури (а имат личности за много повече!). Тринадесет от “зелените” кандидати стават народни избраници. Този безспорен успех обаче не намалява разочарованието и сълзите от общата “загуба”. Повярвали в “посиняването” на софийските булеварди и дали много от дните и способностите си за това “посиняване”, членовете на Зелената партия дълго не искат да приемат резултатите.

На проведеното на 30.06.1990 год. Национално съвещание е направена предварителна оценка на предизборната кампания и получените резултати. Посочени са някои главни изводи, характерни за опозицията като цяло: липса на развито политическо съзнание у повечето хора, затваряне в кръга на вече сигурни съмишленици, остро противопоставяне и разграничаване от дотогавашния режим, лоша пропаганда в селата, липса на каквито и да е гаранции. Констатирано е, че предизборната кампания на опозицията е била насочена преди всичко към интелигенцията, а не към всички слоеве на обществото. Допълнителните моменти като липса на каквато и да е връзка с избирателите, натрапването на кандидатури от София и партизанщината в СДС се отразяват тежко на издигнатите кандидатури. Зелената партия е една от малкото, представила предварителна характеристика на своите кандидати за народни представители. На съвещанието “зелените” определят и най-важните си предстоящи задачи. Точно в тяхното съдържание се крие разковничето на жизнеността и перспективността на Зелената партия в България: настъпателна екологична политика; утвърждаване на партията като политическа сила, без която е невъзможно извършването на каквито и да е промени в страната; привличане на специалисти; изготвяне концепция за българското природно наследство, която да се предложи като основна национална програма; по-широко навлизане на професионализма в отделната личност. Много важен момент е решението за по-широко разясняване програмата на “зелените”, за да се избегне оприличаването й с други европейски зелени партии. Тринадесет дни след парламентарните избори Зелената партия вече е определила основните се задачи за предстоящите общински избори.

След откриването на Великото народно събрание (17.07.1990 г.) депутатите на Зелената партия се включват в почти всички комисии. “Зелени” са председателите на Икономическата комисия и единият от съпредседателите на Комисията за телевизия и радио, трима зам.-председатели на комисии и трима секретари. За периода от 17.07. до 1.12.1990 год. парламентарната група на зелената партия е внесла 14 предложения в отделните комисии на ВНС. Между най-важните от тях са: законопроект за административно–териториално устройство и местните органи на държавната власт, проект за концепция–програма за развитие на системата от защитени природни територии, предложение за мораториум върху смъртното наказание. В проекта–концепция за опазване на природното наследство на България се предвижда създаване на нови (“Рила” и “Централен Балкан”) и разширяване на старите (“Пирин” и “Витоша”, Западни Родопи) национални паркове, природни резервати и природни паркове.

По предложение на Парламентарната група на Зелената партия във ВНС е внесен и законопроект за пълноправно членство на Република България в Съвета на Европейските общности, което би способствало за “постепенно пълно включване на страната в световния и европейски политически, икономически и духовен живот”.

“Зелена” е и идеята за подаване на молба за членство на България в НАТО. Между парламентаристите от Източна Европа, стъпили за първи път във Върховното съюзническо командване на НАТО за Европа, са и представителите на Зелената партия Соломон Паси и Любомир Иванов.

Решението си за изпращане на ограничен контингент в района на Персийския залив ВНС взема по предложение на Зелената партия.

Означава ли това, че извън парламента “зелените” са преустановили своята дейност? Както в целия ни политически живот, така и в Зелената партия след изборите настъпва известен отлив. Причините за него са няколко и в по-голямата си част обективни. Разочарованието от изборните резултати кара много хора да се отдръпнат от активен политически живот. Други се опитват да намерят своето поприще в макар консервативния, но все още даващ някакви надежди Указ 56 за стопанска дейност на гражданите. Натрупаната от месеци умора и нищо не обещаващото бездействие на победилите социалисти изиграва не по-малка роля. Голяма част от членовете на Зелената партия са влезли в редиците й поради идеализиране на “зелената” идея и на пълното отъждествяване с другите европейски зелени партии. Поради това те особено болезнено реагират на обстоятелството, че “зелените” не са типична екологична партия, а наш български модел, съобразен с конкретната действителност. Партия, на която е предопределено да мине през всичките катаклизми на борбата за демокрация и по този начин да се доближи до европейските си съименички, до собственото си “позеленяване”. Има, разбира се, и хора, тръгнали към “зелената” идея заради нереализирани стремежи и користни мотиви.

Започва все по-често да се задава въпросът “Кои сме ние?”. В брой 1 на възобновената “Екополитика” (с главен редактор Сърница Карамихова) излиза една уводна статия от председателя Ал. Каракачанов. “Ние сме Зелена партия, а не просто екологично движение, понеже смятаме, че освен състоянието на околната среда за благоденствието на всеки гражданин е необходимо комплексно решаване на много други социални проблеми, възможно само със средствата на изпълнителната власт” – се казва в нея. “У нас се изгражда новата политическа структура на страната – шанс, който нямат другите зелени партии на Запад, защото политическата арена там е заета. Това открива големи възможности за всичко ново и прогресивно, което можем да възприемем от политическия живот на Европа.”

Отговор на въпроса, коя е Зелената партия, дава в свое изказване и председателят на Парламентарната група на “зелените” – Любомир Иванов. “Екологията и икономиката не трябва да се противопоставят. Не е възможен прогрес в една област без прогрес в другата. Това изисква установяване на природосъобразна икономика. Икономическата реформа у нас предстои и затова мисля, че в този аспект имаме по-големи възможности от Запада.”

Зелената партия подкрепя двете студентски стачки, като в декларация си за втората (10.11.1990 г.) заявява, че застава зад справедливите искания на студентите, но е за разрешаване на въпроса с мирни средства. Това становище изхожда от факта, че в България има реално съществуващи и демократично избрани Народно събрание и президентска власт. Стремейки се към власт, но не власт на всяка цена, “зелените” подчертават, че една евентуална анархия би затруднила работата на парламента, а това би означавало крах и на без това смъртно ранената ни икономика.

Особено важен е въпросът за отношението на Зелената партия към съставянето на правителство. Имайки предвид факта, че старите тоталитарни структури още дълго ще останат неразградени, ако БСП продължи да управлява, “зелените” отхвърлят каквато и да е възможност за коалиция с нея. “Не – на коалиция с БСП, да – на участие на социалисти в правителството на СДС” - е формулата, която предлагат след изборите и остават зад нея докрай. Първото некомунистическо правителство от 45 години насам с министър–председател г-н Димитър Попов среща пълна подкрепа на Зелената партия, а един от “зелените” депутати с безспорен авторитет сред вдъхващите уважение български икономисти, Иван Костов, става министър на финансите.

Представители на отделни софийски общини (“Възраждане”, “Люлин”) стават граждани на Града на истината, един от самобитните български стремежи към демокрация.

През едногодишното си членуване в СДС Зелената партия изработва свое становище за отношението си към всяка от изграждащите го партии и организации. Макари най-млади сред членовете на Координационния съвет на обединената опозиция, “зелените” представители в него са инициатори за много от изводите и решенията му. Необходимостта от единение на всички опозиционни сили не означава, че между тях няма различия. Като най-близка до стремежите на “зелените” се очертава Радикал–демократическата партия, в резултат на което между двете партии е сключено споразумение в рамките на СДС.

Веднага след създаването на българската Зелена партия е изпратена информация за нея до всички съществуващи зелени партии в Европа и Северна Америка, а по-късно бе разпространена и предизборната платформа на “зелените”. По тесни и нееднократни контакти са установени със зелените партии в Полша, Западна Германия, Австрия, Англия и др. Срещите с представители на “зелените” от Румъния, Сърбия, Гърция и Турция с цел едно по-тясно междубалканско сътрудничество са от особено значение. Проведени са разговори за съвместни дейност по проблеми от взаимен интерес с турската Зелена партия и със Зелената партия на Гърция (съответно за Черно море и за опазване на природата в граничните райони). По покана на българската Зелена партия и НС “Екогласност” през февруари 1990 год. в България идва г-н Дънкан Фишер от Института за екологични проучвания (Грийн Алайнс, Лондон), който провежда собствени изследвания за екологичната обстановка в България и разпространява доклада си между множество институции от Западна и Източна Европа. Осъществено е и тридневно работно посещение на проф. Никлас Тидеман от САЩ, който взема участие в разработването на конкретна екологична програма на Зелената партия. “България не би могла да бъде в по-добри ръце!” - заявява той на тръгване и изявява желание за по-нататъшно сътрудничество. Български “зелени” представители участват в редица срещи, семинари и консултации с други зелени партии от Източна и Западна Европа.

В най-важната световна екологична среща на годината – конференцията на ООН по околната среда и развитието, проведена от 7 до 16 май в Берген, за първи път участват и неправителствени организации. Българите са представени от председателя на Комисията по външните връзки на Зелената партия Любомир Иванов. Макар и математик по професия, той има сериозен капитал в борбата за чиста природа в периода от преди 10.11.1989 г.

Веднага след създаването на българската Зелена партия в Секретариата на Европейските зелени в Брюксел са внесени документи за пълното й членство в организацията. Кандидатурата е разгледана през юни 1990 год., а на третата за 1990 год. среща на Федерацията (27–28 октомври в Бон) е гласувано приемането й за член на Федерацията (временно със статут на наблюдател). На срещата присъстват 50 представители на зелени партии от целия свят. Това е наистина голям успех за българските “зелени”, някои партии чакат повече от две години за членство в Европейския зелен интернационал. Положителна роля за този успех изиграва обстоятелството, че Зелената партия в България за кратък срок се превръща в една от основните политически партии с много добър рейтинг в обществото и реално участие във властта.

За член на Международната федерация на младите еколози е приет и Младежкият клуб на Зелената партия.

По време на едногодишното си съществуване “зелените” издигат глас в защита на русенци и провеждат редица акции в местен и национален мащаб, за да се чуе гласът на крайдунавския град от правителството и световната общественост: застават на страната на хората от района на бъдещата АЕЦ – Белене; “зелени” представители се включват в международното младежко пътуване по р. Дунав, чиято цел е защита на реката; в митинги и стачки срещу екологически тежкото състояние на много други български селища. Едно от самобитните формирования на ЗП – Зелените патрули (с ръководител Амадеус Кръстев) сигнализира за екопрестъпления, застрашени местности, превърнати в отпадъчни ями реки и езера. По инициатива на Зелените патрулки към проектозакона за милицията, внесен във ВНС, е включен и раздел екополиция, чиято грижа ще бъде чистотата на българската природа.

По време на проведения по инициатива на НС “Екогласност” и Зелената партия поход “Милост за Черно море” (30 август – 6 септември 1990 г.) освен изводът за застрашаващата морето екологична катастрофа, е направен и още един. Много от хората не искат да чуят за смразяващите факти, ако с тях е свързано мястото, откъдето идва хлябът им. В рамките на този извод без реалната възможност да приложат мерките, предвидени в екологическата им програма, “зелените” вземат решение да продължат с протестите, докато бъдат чути. По-голямата част от проектозаконите , които парламентарната група на ЗП разработва в момента, са свързани с екологията на България – Закон за защита на животните, Закон за защита на природата, Предложение за включване на раздел “Екология” в Закона за националната сигурност, Закон за инвалидите, Закон за свободен достъп до информацията и др.

Клубове за природосъобразен начин на живот, екофондация с основна цел да финансира проекти и екологични производства и да отпуска стипендии с екологическа насоченост; генерален проектоплан на София – това са още няколко факта от съществуването на Зелената партия в България (1989–90).

Първият “зелен” кмет на европейска столица е председателят на ЗП Александър Каракачанов.

На проведеното на 10 октомври 1990 г. Национално съвещание на Зелените освен много важните на този етап въпроси за правителството на България и за отношението на Зелената партия към провеждащата се втора студентска стачка, е отделено важно място и на целите, средствата и насоките в предстоящата предизборна кампания, като още веднъж са изтъкнати грешките от парламентарните избори. Зелените са категорични в решението си, че подборът на издиганите кандидати трябва да се базира преди всичко на личните им качества.

Първият “зелен” кмет на европейска столица е председателят на ЗП Александър Каракачанов.

На 18 октомври 1990 год. в София е създаден Радикален клуб към Зелената партия. Периодът на ентусиазма си отива и както в целия ни политически живот, така и в Зелената партия ще остават постепенно призваните за политици. А един от старите закони на политиката е, че всяка партия е такава, каквато я искат времето и симпатизантите й.

При обявеното в края на ноември 1990 год. от Централното статистическо управление проучване на общественото мнение рейтингът на “зелените” в България е един от водещите.

декември 1990 г.

София

 
 Румяна Иванова

Консултант: Косьо Косев

(говорител на ЗП)
 

Парламентарна група на Зелената партия:

Александър Манолов Праматарски

Александър Панайотов Каракачанов

Боян Бранимиров Папазов

Валентин Иванов Церовски

Владимир Стоянов Джаферов

н.с. Владимир Хр. Сотиров

Иван Върбанов

Иван Костов

Кирил Маричков

Красимир Петров

Любомир Иванов

Петър Обретенов

Светослав Славов

Снежана Ботушарова

Соломон Паси

Стелиян Стойчев