Църквата има сила само ако нейните служители с живот и слово отстояват - морал, престиж, доверие, милосърдие, справедливост, чест, достойнство... Чак накрая идва Вярата. За каква Вяра и какъв Христос ще говори алчният поп-бюрократ с тъмно минало? И е вярно, че БПЦ има достатъчно средства, за да разгърне мащабна социална програма. За мнозина от Старците е време за манастир. Дядо Максим да ги поведе на отдих и молитви. Ние, православните християни, се нуждаем от активна, борбена и достолепна Църква.

Навремето медицинските сестри се наричаха "милосърдни сестри" - промяната на името стана някъде около 50-та година на миналия век. А името им идва от раждането на медицината - монахини са били първите сестри. Оттам идва самото наименование "сестра" - обръщението на монахините една към друга... Църквата е неделимо свързана с лечението и грижата за страдащия. Правене на социална политика и здравеопазване без никаква връзка с Църквата е характерно за тоталитарния режим. Крайно време е да се излезе от това положение.

Държавата и Църквата са неделими!

Затова има специални закони, че са разделени. Разделени, но армейските знамена, едни от символите на държавната независимост, се освещават от висши духовници, празничната система е почти изцяло свързана с историята на Църквата, годишният цикъл на хранене за много хиляди хора е църковен, гробищата (няма да говоря за социалната значимост на гробището) са територия, където сила е Църквата... В редица страни клетвите на президенти и висши служебни лица става в присъствието на висш духовник и с ръка върху Библията, извиканите пред съд се заклеват, че ще говорят истината по същия начин, в много държави хосписите са предимно църковни заведения, ученето на религия в маса страни е неделим елемент от образованието...

Контрапродуктивно е да се разглеждат независимостта на църковната йерархия, устройство и живот от държавни и партийни вмешателства като пълна несвързаност между Държава и Църква.