За трагедиите и ООН

Milena Fuchedjieva

и понеже българите вече станаха специалисти и по избиране на шефове на оон, препоръчвам да изгледате поне малко от препитването на кристалина георгиева. аз погледах около 15 минути и не издържах повече, и не заради кристалина георгиева, а защото шоуто е посредствено. въпросите бяха толкова предвидими, че всеки средно интелигентен журналист би могъл да се подготви и да отговори, излагайки своя план за това какво би направил примерно в борбата срещу боко харам или ислямска държава. 

африканците искат кристалина, това стана ясно от изказването им, явно се надяват, че оон ще се включи по-активно в борбата срещу наистина ужасяващото движение боко харам. 

преди години гледах документален филм за руанда, където бяха избити 2 милиона души. канадският генерал далер е ръководил малка група военни под егидата на оон, които са се опитали да спрат зверските кръвопролития там. генералът плака във филма разказвайки как е изпращал факс след факс на световните големи сили за да търси помощ срещу това, което е знаел, че ще се случи. имал е нужда от подкрепа, но не я получил, защото явно руанда не им е била приоритет (!?!?). човекът плака разказвайки за ужасната последвала касапница и филмът завърши с това, че далер е направил опит за самоубийство вселдствие на психическата травма от преживяното в руанда. 

и впрочем касапницата в руанда е последица от колониалната политика на белгия и вече не помня още на коя европейска държава, така, както всичко случващо се в близкия изток е последица отново на подобни политики на европейци, американци и руснаци.

гледката на тези безлични чиновници събрани от цял свят, които задават въпроси на които би трябвало да може да отговори всеки гимназист със своя версия и свой подход, ме подтисна и отблъсна допълнително от света в който живеем.

нека да спечели кристалина георгиева. нека да спечели ирина бокова. нямам никакви симпатии, нито антипатии нито към едната, нито към другата - те са апаратчици. за съжаление обаче малкия изпит за шеф на оон не дава индикации, че светът ще стане по-добър който и да застане начело. и саудитска арабия шеф на комисията за правата на човека - какво да говорим повече. 

колкото по-малко човек знае за тези хора, за амбициите им, за тези организации и двойните им стандарти, колкото по-малко виждаме истинските им лица, толкова по-добре. иначе е саморазрушително, ако не си готов да се бориш срещу корпорациите в сянка дърпащи конците на всичко. и е най-добре да си съсредоточен върху малкия ти, неинформиран за оон живот, без мнение по всички въпроси, както и в стремежа да си най-добър там, където са ти способностите. и да си полезен на себе си и на обществото тук и сега. 

едното око на големите играчи е окото на бездната. другото гледа усмихнато от телевизора и настоява да му вярваме, а положението с вярата в говорещите политически глави навсякъде става все по-критично.