Слушах по радиото дебатите в Народното събрание за раждаемостта. 

Искам да обърна внимание, че раждаемостта се определя от действащата в обществото РЕПРОДУКТИВНА НОРМА. 

Раждаемостта не е резултат на семейна или общностна бедност или богатство. Има бедни семейства и общества с висока раждаемост, както и обратно; има богати, даже много богати семейства и общества с ниска раждаемост. В богатите страни (Холандия, Скандинавските...) дори има житейска философия "отказ от деца". Не искат да имат деца. Аргументи - камара. От пренаселеността на Земята до "животът е страдание".

Според мен, най-върховното нещо, което може да направи човек, ако има репродуктивните възможности,  е -  да даде живот на друг човек!

Гладен, бос, богат - няма значение, ЖИВЕЕ! ИМА ГО! РОДИЛ СЕ Е.

Застава пред вас нероденият ви син или дъщеря и ви пита:

- Защо не ми дадохте живот?

Вие отговаряте:

- Имах ниска заплата, бяхме объркани, нямаше да можем да ти купим айфон и колело.

А той ви пита:

- И затова не позволихте да съм жив?!
....

Какво ще отговорите? Запитайте родителите си как са ви отгледали и как са се колебали дали да ви има... 

Без претенция, че всичко знам:

Раждаемостта се определя от репродуктивна норма. Най-разпространени са малодетната и многодетната норма. 
Тъй като искам да прочетете този текст, силно го съкращавам. 

НОРМАТА, освен в екстрена ситуация, не се определя от пари и богатство, тя зависи от ПРЕСТИЖ и ПРИЗНАНИЕ. Сиреч нормата "не кради!" в изключителни случаи се пренебрегва с жанвалжановска мотивация, в повечето случаи тя се нарушава от чиста алчност или поради приети в референтната общност образци на поведение. Затова корупцията е непобедима. Поне засега. Подобно е с всички норми...

Колкото и пари да се дават за "дете" едва ли ще се получи приемлив резултат...

Ще го кажа открито: не са нужни пари, направете ИМАНЕТО НА ПОВЕЧЕ ДЕЦА да е престижно.

Нещо просто. Наред с останалите изисквания към различни длъжности прибавете:

-може да кандидатства за кмет, общински съветник или депутат само човек, който има поне три свои или осиновени деца. 

-не може да бъде министър човек (мъж или жена) с по-малко от  три свои или осиновени деца.

-не може да бъде посланик човек (мъж или жена) с по-малко от три свои или осиновени деца.

-не може да стане повече от капитан (и приравнените към неговия пагон други държавни служители) мъж или жена с по-малко от три свои или осиновени деца.

-не може да кандидатства за каквото и да е държавна служба човек, навършил 35 години,  с по-малко от три свои или осиновени деца.

-всеки държавен служител, мъж или жена, навършил 35 години, с по-малко от три свои или осиновени деца се освобождават от държавна служба без признаване на трудовия стаж.

..... и тъй нататък.

Могат да се търсят и намерят други посоки на ПРЕСТИЖ.

Посоченото от мен е САМО ПРИМЕР! Повод за размисъл.

В последните трийсет години сме имали бездетни или малодетни ръководители. Изключение прави Плевнелиев, който има три деца. Да са му живи и здрави.

Мисля, че се изразих ясно.

Докато господстващата в момента малодетна норма (с едно или две деца) не бъде заменена с многодетна (три и повече деца), каквито и пари да се дават, каквито и фокуси да се правят с "детските надбавки", резултатите ще бъдат минимални. По-вероятно е да се нанесат осезаеми удари върху нормативната база на обществото.  Вместо "не кради", защото е НОРМА, ще стане "не кради", защото ако те хванат ще загубиш повече пари.

Това циркулира, но нормата е нещо повече и ДРУГО.