Има една особеност, свързана с всички европейски претенции към нас.

Пазарните механизми са етнокултурно зависими, те са практически неприложими към някои култури. В много държави мнозинството от населението живее "вън от пазара" и няма как да бъде "вкарано" в обозримо време. Така че пазарната политика на нашето правителство трябва да се съобразява с българската етнокултура. И тук (според мен!) е големият провал на поредица от правителства: българите са дребни собственици по манталитет, А ВЛАСТТА ВЪРШИ ТОЧНО ОБРАТНОТО - ПОДКРЕПЯ МОНОПОЛИТЕ И КАРТЕЛИТЕ, включително и когато се опитва уж да ги ограничава.

Българите са във вихъра на танца в своето, малкото, дребното, но частно свое. Било работилница, магазинче, ресторант, хотел...

Дребният собственик в България е бил завършен пазарен субект. Българите през 1945 година са хора от друга порода, те не са бройлерите от 1989 година. Четете архивите и старите вестници, за да видите грандиозната разлика. Това са били хора, които сами със своя труд и сметка, са издържали семейства и поддържали дом. Да оставим настрана, че те са жертвали живота си за национална идея, била тя  исторически обречена. Тук в един кюп са и "комунистите", и "фашистите".

От там можеше, а струва ми се, още е възможно, да тръгне насърчаването на частната инициатива у нас. Няма разлика за българина дали служи на "държавното", или на монополиста или едрата фирма. Разликата е вън от отношенията на собственост, тя идва от превръщането на парите в основен социален регулатор...

За съжаление нямаме интелектуална мощ да извършим анализ на реалностите и да го инструментализираме.

Ако има реалистична политика, българите, въпреки глобализацията, могат чрез дребната собственост да станат пълноценни пазарни субекти и оттук да еволюират или просто поддържат други стопански равнища, а дори и да формират големи търговски пирамиди.

Не е случайно, че до края на 40-те години на ХХ век България е световен лидер в развитието на кооперативното движение. Десетки страни черпят опит от нас.

Какъв Георги Димитров, какъв Стоичков, какво кисело мляко!

Кооперацията и трудови войски са световно признатото българско ноу хау на ХХ век.

Прословутите ТКЗС-та не са комунистическа измислица, у нас те стартират през 20-те години на ХХ в. В архивите има случай за "дялов капитал" на циганско семейство, състоящ се от "кошница орехи". С кошницата влизат в текезесето и започват работа като кооператори-съсобственици.

На основа на кооперациите се извърши индустриализацията на страната от 50-а до средата на 60-те години на ХХ век. Тук е темата за занаятчийските кооперации. Те също възникват далеч преди 9 септември 1944 г.!

След Девети се появиха "занкоопите" - името ще ви подведе. Това бяха реални сдружения на различни занаятчийски кооперации, с реални избори на ръководства, с реални отчети пред общото събрание, със символични опити за намеси и присъствие на съответните районни и градски комитети на БКП (често техните представители са гонени от събранията без никакви последствия!.

На основата на обущарска кооперация се строи обувен завод с мащабен износ. На основата на шивашка кооперация се изгражда шивашка фабрика, също с мащабен износ. На основата на дърводелската - няколко завода: мебелен, амбалажен, дъскорезници... На основата на тенекеджийската кооперация се строят няколко завода... Примерите ми са от Монтана, но така върви индустриализацията в цялата страна, като изключим възникналите след Втората световна война производства.
След 1989 г. кооперативната собственост не беше реституирана!

Възможността вторият български капитализъм да възникне "отдолу" беше пропусната поради лакомията на червената буржоазия, водена от неколцина абсолютни идиоти. Техният живот и дела са обект на изследване и назоваване от бъдещите поколения.

... Искам да кажа, че следвайки само пазарната теория, нищо няма да постигнем в реформите. Нужни са значими знания по антропология и социология. А може би и разбиване на старата Мрежа. В последното не съм сигурен, но зная, че без обръщане на 180 градуса на икономическата политика и тотална подкрепа на дребния собственик, сме обречени. Като започнете от правото на човек да защитава с оръжие черешата си, до безкомпромисната разправа с всяка форма на организирана противозаконност.