При двойното гражданство е нарушен основен принцип на демокрацията - един човек, един глас. В България хората с двойно гражданство имат два гласа - избират депутати, местни власти, президенти в държавата Хикс, избират и у нас. Като избиратели в нашия глобален Свят те имат двойни права.

Като граждани са поставени в абсурдно положение - в нашата конституция е написано, че те са под закрилата на българската държава - чл.25 (5). Това възможно ли е? Има ли един случай държавата да е защитила наш "двоен" гражданин, трайно обитаващ в чужбина? А пък чл.26 постановява, че всички граждани, където и да се намират, "имат всички права и задължения" по тази конституция. 

За хората с двойно гражданство това постановление е неизпълнимо за почти всички "Основни права и права и задължения на гражданите", изброени в глава втора, и особено членовете от 28 до 61. България няма нито международно право, нито инструменти, за да гарантира десетки права и задължения, описани в конституцията.

Страхувам се, че Законът за българското гражданство не внася яснота по въпроса. Напротив. Там има членове, които превръщат държавата в разграден двор. 

Според мен е нужна не отмяна на "двойното гражданство", а две неща - тълкувание на Конституционния съд за правата и задълженията на гражданите с двойно гражданство, описани в глава втора на конституцията, и второ - приемане на Закон за двойното гражданство. 

В Закона да се опишат реалните права и задължения на лицата с двойно гражданство и изпълнимите задължения на България към тях. Конституцията е приемана през 1991 г., когато обществото ни беше под силното въздействие на т.нар. Възродителен процес, без изобщо да се провиждат последствията от него и мащабната емиграция в следващите години.

Надявам се в Закона за двойното гражданство най-после да се уреди въпросът за ЕЗИКА! Изборните права са бял кахър.