Подкрепям огласения Манифест от четиримата известни интелектуалци.

Това са умни, образовани, действени хора. 

"Републиката е в опасност. Враговете на нашата свобода не са пред нейните порти – те са вътре, безчинстват безнаказано."

Вярно е!
Въпреки, че с Манифеста не се поставя началото на формална политическа организация, има ясно предупреждение, че такава може да възникне:

"Призоваваме парламентарно представените политически партии НЕЗАБАВНО да отговорят на очакванията на обществото за дълбоки, радикални реформи на всички институции - най-вече съдебната система, системата за сигурност и цялостната национална администрация с цел категорично изкореняване на контрола на организираната като пост-комунистическа олигархия престъпност върху институциите на властта. Ако не желаят или не могат да поемат тази отговорност пред нацията, представените понастоящем в представителните институции политически партии ще загубят правото да се наричат партии, политически представителства на хората. И ще трябва да отстъпят своите позиции на гражданска и политическа алтернатива, способна да осъществи жизнено необходимите за нацията и републиката реформи."

Има обещание за "гражданска и политическа алтернатива" на управляващите.

Тази алтернатива ще трябва да открие и излъчи своите водачи, които с подкрепа на гражданското общество ще реализират и развият идеите на Манифеста в политическо действие... Това не е казано, но то е неизбежно.

Заради тази неизбежност, ще си позволя да споделя личното си мнение(!) за условията, на които е нужно да отговарят ВОДАЧИТЕ.
Времето препуска. Нужно е авторите на Манифеста и екипът около тях да се оглеждат. 

Основното условие, според мен, на което трябва да отговарят бъдещите водачи е да НЯМАТ предимно РЕАКТИВНА БИОГРАФИЯ.
Ще се поясня. Реактивната биография е изградена от реактивното поведение на индивида. Акт на реактивно поведение е да си отворите чадъра, като завали дъжд, или да застанете под някоя чужда стряха. Акт на такова поведение е когато детето учи, за да получи нужната му оценка, за да не го бие баща му. Ако биографията на човека се изчерпва с това да си отваря чадъра, да търси чужда стряха или да учи, за да не го бият, той не става за водач на споменатата в Манифеста "гражданска и политическа алтернатива". Няма значение колко книги е прочел и какви титли има.

Обратно на реактивното поведение е активното, личностно мотивираното. Когато основните реакции на индивида, онези, които са го създали като човек, са резултат на неговите разбирания, убеждения, морал, рационално пресмятане, избор, ценности, воля. Човек със СМИСЛОВО пълноценен живот, воден от свои мотиви, независимо от цената, която е плащал - дъждът го мокрил, бащицата го бил,дори с риск да го пребие, но той е вървял по своя път. Такъв човек, такива хора стават. Те могат да бъдат водачите.

Колкото и да е условна границата между активната и реактивната личност, все пак тя се забелязва.

Разбира се, че водачите, които следва да бъдат излъчени от "гражданската и политическа алтернатива", трябва да са около президентската възраст, да са семейни с деца, да са образовани, да владеят езици, да са успешни в делата си, да имат фасон и излъчване. 

Така мисля.

Отново ще подчертая, че подкрепям Манифеста на четиримата. Той трябваше да се появи.

Впрочем - парламентарно представените български партии до една са реактивни; досегашните ни премиери са били с един, два или повече реактивни двигатели. Но сред президентите ни сме имали и задвижвани с перка.