Чавдар Дилов ха, ха-днес цял ден се разправям със живеещи в чужбина експерти по всички проблеми в България. Имам впечатление, че българите емигранти стават все по-наедекватни и забравят, че България не е нито Австрия, нито Германия, нито има техните възможности. Вчера бях по време на бунта в Харманли в едно защитено жилище за психично болни, в село Дружево, Врачански балкан. Домът е в част от бивше училище и условията са близки до харманлииските-подслон, топло през зимата, баня, храна. Настанените в дома плащат храната с 70% от пенсиите си. Държавата плаща отоплението, водата и заплатите на персонала-4 лелички от съседни села, които чистят и готвят на смени. Фелдшер посещава дома 2 дни в седмицата, лекар няма. Е, записани са при личен лекар в Своге, който дава направления за специалист, по линия на здравната каса и толкова. Аз съм психиатър и посещавам дома веднъж на 2 месеца на доброволен принцип-без заплащане, със собствен транспорт, за да прегледам болните и да им коригирам при нужда терапията. Държавата няма как да осигури на нашествениците по-добри условия за живот от колкото на собствените си нуждаещи се граждани.  :)