Черешова задушница!
Да си спомним предците и близките, които са в места сумрачни.
По този повод се покланям пред един чувал.
В него са останките от фамилния ни гроб.
Монтана (сиреч Кутловица, Фердинанд, Михайловград с римско име - Монтанезиум)!
При Освобождението, по разкази на старците от детските ми години, е имало три български "къщи". "Нашата" е една от тях, другите бяха Будурците, третата не съм сигурен - няколко фамилии ми идват наум, но не съм сигурен коя беше. Значи, три български фамилии, т.е. християнски.
Имало е османска фамилия Парта. Не казвам "турска", защото са били перси или някакви други, на служба в администрацията. Мой пра-прадядо е работил при Парта и когато след Освобождението Парта се изселват, продават земята си на него. Местността и сега се казва Парта.
Като бях дете, в града имаше останки от римско време и нищо от следващите векове. Помня малоценни постройки от края на ХІХ - началото на ХХ век.
Имаше едно значимо нещо - старите гробища. През 40-те и 50-те години още наричаха местността Оракуслог, както в София изричат Орландовци.
В Оракуслог нямаше къщи. Само гробищата, разделени на три части: християнска, еврейска и турска. Всяко семейство имаше нотариален акт за своя гроб. Виждал съм го с очите си в съда през 1991-93 г. Сега е изчезнал.
Еврейското гробище беше огромно - отгоре мраморни плочи, означени с шестограм, с неразбираеми текстове. Турското - също. При него бяха камъни с чалми.
Най-значимото в християнските гробища бяха стари каменни кръстове. Надписите вече бяха излинели, но споменът ми е за оцелели надписи от 17-ти и не знам кога. Но имаше и по-стари, които наподобяват надгробията от сбирката на Иван Енчев-Видю (http://www.omda.bg/public/bg_krast/web/vavedenie.htm).
До старите гробища течеше малка рекичка, идваща от Парта, оттатък нея бяха "чумните гробища". Нямаше никакъв знак, но се знаеше и мястото беше белязано - не се обработваше и беше общинско.
Ако съдя по другата топонимия и известните епидемии - чумните гробища могат да ни отпратят към 14 и 15 век. Пък може и по-отрано. (От юношеските ми разпити на старците зная, че Оракуслог е скороречие от оракул и слог! Дали е оракул? Сигурните думи в съчетанието са "орак" и "слог", "у" може да е само свързващ звук. Какво ще рече - не може да се каже категорично, защото вариантите за разбиране са няколко.)
Съсипването на Оракуслог започна далеч преди 10 ноември. През 70-те години ходих при тогавашния кмет да го моля за опазване на еврейските и турските гробища.
През 1990-те години започна пълното унищожаване на старите гробища, а преди няколко години просто бяха изгребани. Там, както ми казват, е била построена църква. Несъмнено градът има нужда от втори храм.
Сега останките на всичките ми предци, включително на родителите ми, са в чувал. Трябва да бъдат погребани, но гроб от общината не може да се купи.
Служителят казал на братята: "Като умре някой от семейството ви, там ще ги погребете."
Бог да прости мъртвите, на живите да даде живот и здраве.
Амин.