Няма да се уморя да повтарям (а сега използвам повода от една статия на Валери Найденов), че публиката не разбира изключителната важност на пътната инфраструктура за развитието на страната. В медиите, а и в някои партийни централи, акцента върху магистрали и пътища на днешното правителство, едва ли не се разглеждат като израз на "пожарникарска некомпетентност" на Борисов. Казва се "не ядем асфалт".

Не е вярно. За да дойде хляба, сиренето, млякото, месото и каквото си помислим до нашия магазин, то пристига по ПЪТ. Когато е там по добре поддържан асфалтиран път, то е по-евтино, а когато пристига по разбит и зле поддържан път в калкулацията на продукта, който купуваме влиза и ремонта на транспортните средства. Впрочем толкова е ясно, че когато чух за пръв път репликата "не ядем асфалт" от европейско-известен политик бях смаян...

Без изградена мрежа от добри пътища, няма икономика, няма напредък!.. В тази връзка ще спомена два гигантски проблема:

1. Стара планина, която разделя страната на две има един целогодишно проходим път (Хемус) и един почти такъв (Република). А трябва да бъдат далеч над десет, поне петнадесет..., за да има реална икономическа интеграция между двете части ;

2. България (особено Южните части и София), е затворена към Дунава. Реалния път към ЦЕНТЪРА на Европа. Австрия и Германия са по-близо до Лом, отколкото до Пловдив, Смолян и София. Защо не се разбира?

Не Цариградското шосе (магистралите "Марица" и "Тракия").

Дунав е по-важен за стопанското развитие на България. Няма развита инфраструктура до и успоредно на реката. Има един мост. По римско време са били два или три. На такова разстояние са необходими поне пет-шест моста...

Всъщност, ако няма обществен натиск, тези проблеми няма да бъдат решени скоро. Затова го пиша тук: приятели, да разбираме проблема и да притискаме, партиите, на които сме привърженици да не го загърбват.